Заместихме вече всичко.
Аларма ни буди вместо селския петел,
Получаваме не писма, а мейли.
Кафето измести съня,
Чатът – разговора,
Телефонът – любовта.
Работата стана нашето семейство,
Детският смях отстъпи пред сигурността.
Създадохме възглавници, имитиращи мъжка преградка
и кукли под налягане да заместят жена.
Забавляваме се, говорейки със Сири,
а виждаме под час приятелите си.
Квартирите изместиха родните ни домове,
оставили звездите, имаме само мътно небе.
Пълният мрак си отиде от нощта, диоди на standby дебнат над сънищата ни.
Бялата питка сега е питка от лимец,
ядем не просо, а киноа.
Бързането замести наслаждаването.
Стресът – радостта.
Заместихме всичко.
И се изгубихме…
Анета Стефанова