Не се научихме обаче да се рекламираме
Докато в малките населени места традицията на домашната храна, пипера в градината, лятото в буркани и кухнята с аромат на канелен кекс все още е животуптяща, в големите градове се наложи да я съживяваме. Е, не без усилия и изкуствено дишане, но я съживихме… като че ли. И някак си се научихме. По-точно ни научиха. С изложения, кампании и фестове ни научиха, че киселото мляко наистина киселее и има каймак. Научиха ни, че сиренето може да е скъпо, ама пък е 100% от животински произход, че краставиците не винаги са облечени в найлон и че природата на морковите често е крива. Ама вкусна!
Дали заради усилията в подкрепа на малките и родните производители, дали от умората от това да предъвкваме жилаво нещо с форма на домат, дали заради сбора от всичко това… ама постепенно привикнахме. Свикнахме лека-полека да търсим малките и да ги асоциираме с качество. Да си поръчваме от производителя и да чакаме доставката един-два пъти седмично.
И тъй като есента по традиция е силен сезон за нови начала, и тази есен започна силно. И с вкус на българско. Земеделското министерство организира кампанията „Подкрепяме българското“ във всички областни градове на страната, Асоциацията за алтернативен туризъм с помощта на Столична община за седми път проведе „Зелени дни“, а „Хранкооп“ направи Фест на фермерските пазари. И всички се радваха на голям интерес, не стихваха не само обичайно големите опашките за дегустации, но и тези пред щандовете за продукти, които се продават.
За дует са нужни двама
И след като някак си що-годе (надявам се, не само привидно) успяхме да закрепим положението у нас си, трябва да припомним на света що е то български домат и родна баница. И да го привлечем да гостува.
Производството на храна и къщите за гости би трябвало да стигнат до симбиоза, но за целта са необходими двама играчи, и двете страни би трябвало да искат да работят заедно, коментира Любомир Попйорданов. Той илюстрира това с моментната ситуация – по думите му, в Мелник, град прочут с виненото си производство, е силно вероятно да ви предложат вино от диагонален район на страната. Причината: няма разбиране колко е важно местният туристически продукт да се рекламира чрез доброто регионално вино и регионалното вино да се рекламира на място. „И двете страни имат какво да спечелят. Същото нещо важи и за храните – доматите ли ще бъдат или киселото мляко…“, казва още той. От думите му става ясно, че все още никак не умеем да работим с маркетинговите инстументи, които ни предлагат нашите храни. А възможности имаме.
Как една Италия ни влюбва в себе си с вкусове и аромати? Нима балканската ни чубрица и твърдото бяло самамурено сирене отстъпват пред моцарелата и босилека, или родопският пататник пред пицата!? Не, просто някак си сме научени да харесваме това, което ни се рекламира, това, което масовата култура налага като избор. И докато нашенското стане масово, е необходимо да напомняме за съществуването му. Нещо като песните по радиото – чуеш я един път, не те впечатли, чуваш ли я няколко пъти на ден обаче, започваш да си я припяваш. С една огромна разлика – храната ни все още впечатлява и от първо опитване. Все още, защото сме тръгнали по онзи лъскав, опакован и натъпкан с красоти отвън, но химизиран и опорочен в основата си път. Пазарите ни са пълни с излъсканата до съвършенство, с прилежно етикетче турска ябълка, а там, някъде, евентуално в ъгъла, е по-грозноватата й братовчедка, израснала в родна овощна градина, на наша земя, не толкова привлекателна, ама натурална. А лъскавото не винаги значи по-хубаво. Помните ли Снежанка от приказката?
Ах, тази Гърция
Що се отнася до алтернативния туризъм – през по-голямата част от годината българинът е много активен, през лятото обаче, нашенецът отива на море в Гърция, отбеляза председателят на БААТ. Дали ако залагахме на къщи за гости или хотелски комфорт в стил „хола у дома“, а не палат, и български храни, тази тенденция нямаше да е различна? Днес бетонът е изял плажа, сянката струва скъпо, места за личен чадър почти няма, морето е бизнес, ама не от устойчивия и зеления. Храната в хотелите в общия случай е евтина, силно преработена и чужда. Вероятно единствената останала емблема на родното Черноморие е цацата по капанчетата. И царевицата също, тя обаче се предлага нелегално по плажовете. А в Гърция първо в менюто стои Гръцката салата, и първото вино в списъка е гръцкото.
Производителят има значение
Главните готвачи, които все повече набират популярност, може да са един от начините, по които родните продукти могат да се рекламират, коментира председателят на Българска асоциация за алтернативен туризъм (БААТ) Любомир Попйорданов. Ако известен професионалист обяви, че ще приготвя специалитета си с продукти от фермата на даден производител, покаже снимката му, каже къде е стопанството, този земеделец става значим, обясни Попйорданов. Автентичността създава и условия за по-високи цени, а ниските цени са проблемът на българския туризъм и българската икономика като цяло.
А бизнесът вече се е ориентирал. Бизнес организации и корпоративни клиенти предпочитат българските села като място за провеждане на тиймбилдинги и почивки на екипа, отбеляза Попйорданов. Бизнесът избира мекиците със сладко от боровинки и чай от планински билки с истински пчелен мед. Защото хората със забързаното ежедневие оценяват пълноценната почивка и домашната храна.
Промяна или крах
„Масовият туризъм в България също трябва да се промени и може да се промени в посока устойчивост и отговорност и ако не се промени, той ще се срине като една колода от карти“, отбеляза Попйорданов. Промяна у нас има, макар и бавна – откриват се все повече къщи за гости. Въпреки че по ПРСР в този програмен период създаването им няма да се подпомага, идеята за къща за гости на село е жива и продължава да се развива, казва Любомир Попйорданов. Асоциацията за алтернативен туризъм има своя марка „Зелени къщи за гости“. Сертификацията е доброволна, предполага местата за настаняване вече да работят като къщи за гости според нормативната база. В допълнение има три групи критерии – принос към развитие на населеното място и местната общност, екологичен отпечатък, гостоприемството и проактивните възмоности за туризъм, свързани с природата, традициите, автентичността.
Туристът снима първо храната
Зелените къщи за гости у нас наброяват около 30, амбицията на Българската асоциация за алтернативен туризъм била да са повече. Сертификатът обаче е 250-270 лв за три години. Предстои ресертифициране на къщите, каза Любомир Попйорданов, и каза, че надеждата е повече къщи да станат зелени. По думите му едно от изискванията за да получи дадена къща сертификат, е в нея да се предлага храна, приготвена с продукти собствено производство. Това условие всъщност очакване на потребителя, отбелязва Попйорданов: „Човек не отива в къща за гости, за да закусва компле. Закуската е нещо задължително. Не може да има зелена къща, която не предлага закуска.“ Председателят на БААТ обърна внимание, че това, което човек снима, когато пътува, е първо храната, след това е архитектурата.
От страна на Министерството на туризма има заявление за подкрепа, на алтернативния туризъм, но той все още не се смята за нещо важно, коментира Попйорданов. „Мисля, че не се вярва достатъчно на българското село и на българските планини“. От кампанията за насърчаване на вътрешния туризъм на министерството е имало ефект, но и там се е очертал и проблем – рекламирали са се места, които не са готови да посрещат туристи, отбеляза специалистът по алтернативен туризъм.
Анета Стефанова
Текстът е публикуван в ноемврийския брой на сп. „Агрозона“.
Още материали четете на agrozona.bg.