Всяка година по същото това време тихичко тъгувам по август, който нехайно размята сламената си шапка за сбогом и отнася със себе си цял куфар, пълен със слънце. Септември потропва нетърпеливо от следващата календарна страница и вече знам, че зеленото в кадрите бързо ще прелее в жълто. И все пак, ако трябва да дръпна дебелата черта под лятото и да направя така любимата на порасналите хора равносметка, съм благодарна. Изживях един месец жарко време в родното градче с любими хора и умироворяващо прекрасни залези.
Събуждам се и благодаря на съдбата, че има къде да се завърна и къде да отида, благодаря, че имам своето вкъщи на две места в два края на едно парче земя. Най-вече съм благодарна, че съм част от толкова много любими сърца и че мога, макар и през време, да прегърна човеците, които обичам!