Странно как улиците, по които си разхождал безброй пъти всичките си обувки, заживяват нов живот, когато мракът на юли разнежи дългите им и прекрасно несъвършени тела.
Обектите са същите, но други. Прикрити и потънали в тайнственост, разкриват само тази част от себе си, която режисьорите на уличния спектакъл са определили.
Виждаш не хора, а силуети – напети или превзети, скромно навели глава или пък крачещи с младежка нехайност към нощната неопределност на столичния булевард.
Сенки танцуват в мрака под ритъма на стъпките ми. Фриволната туника на големи цветя отмерва такта на движението и леко го омекотява. Лятната нощ е женствена.
Отдалечаващите се фарове на автомобилите са като изчервили се от притеснение младежи, усетили непреодолимото влечение към другия. Но отминават заедно, неизменно един до друг, червени на хоризонта.
Колоездачите ме задминават, търкаляйки безкрайността на каучуковата окръжност по преходността на моментното случване.
Ето, че и над вглъбения в собственото си съществуване столичен булевард са се поръсили звездите – щедри, големи, едри. Наблюдават валса на дансинга на Гешов, премигват и отварят очи. Нощта цъфти в пълната си прелест. Но ще си отиде скоро. Юлските нощи са кратки. Но хубави.
Анета Стефанова