Кафето е черно и горчиво. Сервирано в керамични чашки. И в него се отразява небето. Онова свободно и синьо небе, което се рее над полята, онова небе, което се оглежда нарцистично в Дунава.
Тук е спокойствието на детството и усещането за дом. Тук са розите, по които пчелите кокетничат за снимка. Тук черешите спират да се измерват в килограми. Мерят се с пълни стомахчета. Не се подбират в тарелки, а ги ловя директно от дървото, ям ги така – още топли от целувката на слънцето, зачервени от летния повей.
Тук са онези малки съкровища, които изобилието на големия град не предлага – безусловното приятелство на четири лапи, кукувицата, кацнала на съседското дърво, хамакът, от който се виждат звездите, и скарата, която щедро споделя аромата си с мен, докато натискам черните клавиши.©