Когато лозовите редове започнат да се вият наоколо като чинна рота, знаеш, че вече си в сърцето на Италия – Тоскана. Тоскана е една от богатите области в Италия, разделя се на 10 провинции. И въпреки че земеделието носи значителни приходи на областта, по този показател туризмът е с превъзходство. Флоренция, например, се посещава годишно от 8-9 млн. души, но голямо перо в туристическия сектор имат морските курорти. Тоскана освен със завладяващи пасторални пейзажи, може да се похвали и с голяма брегова ивица – 380 км. само в континенталната си част. Край областта има и красиви острови – част от Тосканския архипелаг, най-големият от които е Елба, на трето място по големина в Италия след Сицилия и Сардиния. Бреговете на романтичния регион се мият от две морета – Лигурско и Тиренско, а Апенините заграждат Тоскана от изток и от юг.
А сега ви каня на разходка между меките хълмове на Тоскана.
Смята се, че „туск“ е древна дума, която означава кула. И градовете на Тоскана действително изобилстват от кули – има ги в почти всеки град. Едни от най-известните са тези в Болоня – Гаризенда и Азинели, превърнали се в символ на града. Самата Болоня пък е спечелила прозвището си „учената“ заради масивните сгради на университета в града. Повече за Болоня четете в репортажа в брой 65 на сп. „Агрозона“.
Опияняващи моменти
Силно земеделска, но и силно механизирана област, Тоскана успява да съчетае романтиката на каменните къщи, обградени от стройни кипариси, с интензивното аграрно производство. Освен покрай хиляди декари лозя, пропълзяли по меките хълмове, тосканските пътища минават и през солидни на брой маслинови насаждения.
Земеделието има съществен дял в икономиката на региона, като то до голяма степен е модернизирано. Твърди се, че 1 човек се грижи за 100 дка лозя. А за къде е цялата тази тосканска романтика без вино. Много, много вино. Едно от прочутите вина на областта е Кианти, то е купажно, в класическия си вариант се състои от 80% грозде от сорта Санджовезе, и 20% други сортове като те могат да са както местни, така и световно прочутите Мерло и Каберне.
Кианти – да ти се завие свят
Поемайки по безспорно живописния, но силно криволичещ път Кианти, можете да видите много изби, които приканват туристите да ги посетят. Виненият туризъм определено процъфтява в Италия. И за да е по-лесно на туристите да се ориентират в многообразието от напитки, италианците са измислили стратегия – слагат знак с черно петле на бутилките Дионисиев еликсир, които са с доказано качество на кианти.
Мидено изящество
И докато все още вие се мотае лекичко главата от множеството завои по пътя Кианти, стигате до Сиена. Градът е построен на три хълма. В точката където те се пресичат, е площадът „Кампо“. Заради тази географска особеност площадът има форма на отворена мида. Когато времето е хубаво, той е привлекателно място за младежите да поседнат и да си побъбрят. Точно над него е изграден впечатляващ фонтан, към който има и чешмички с питейна вода. А за любителите на кехлибарената течност – бира има в изобилие в съседните заведения.
Сиена е забележителна и със своето палио – конни надбягвания. Те също се провеждат на този „миден“ площад, който се заравнява специално за целта. Палиото всъщност е състезание между отделните квартали на града, наречени контради. Всяка контрада е общност в общността. Организира забавления за децата и социални събития за възрастните. Всяка си има и чешма със символа й – например вълк, на която се извършват кръщенетата на малчуганите.
За да зарадват малчуганите (а и себе си) в събота сиенци организират игри, театър и празненства на свеоебразен площад, образуван между сградите на най-старата в света банка. И очевидно на възрастните им е много забавно да се маскират като клоуни, защото кратката ни разходка из Сиена показа, че на празненството за децата имаше повече порастнали деца.
Вкусен, по-вкусен, най-вкусен
Недалеч от Сиена е Сан Джиминяно. На централния площад в града две джелатерии, разположени почти една до друга, се конкурират за първество по най-добър сладолед в света. Градчето предлага и магазини за сирена, колбаси и вина. Едно от най-известните сирена тук е пекориното, приготвено от овче мляко. „Пекора“ на италиански е овца. Сиренето се предлага в различни разновидности, според това колко е узряло, и с различни аромати. За да овкусят допълнително пекориното, италианците го овалят в жито, слама, орехова шума или обогатяват вкуса му с круша или трюфели. Трюфелите определено са на почит в Италия. От почти всяка витрина дебне специалитет с участието на ценните гъби. В района се произвеждат и прочути колбаси от дивечово месо, затова не се учудвайте на главите от диви прасета, които „красят“ голяма част от магазинчетата. Хубавото е, че преди да си купите сирене или салам, на много места са склонни да ви дадат да опитате различни видове и да си изберете. Ако пък предпочитате по-екстравагантни вкусове, заложете на сладко от червен лук.
Но да се върнем на виното – едно от най-качествените вина на Италия, съответно и едно от най-известните, е Брунелото, чийто център на производство е градчето Монталчино. Из малките му улички човек само би могъл да мечтае да се изгуби. Тази мечта всъщност доста лесно би могла да се превърне в реалност, тъй като изпъстрените с най-разнообразни цветя тераси, прозорци и входове омагьосват и въвличат като в лабиринт. И човек снима ли, снима…
Обожаваната Флоренция
Няма как да говорим за Тоскана, без да споменем Флоренция. Флоренция – за нея е изписано много. И не напразно. Тя е въплъщение на изкуство и аристократичен дух. Флоренция е известна и със статуята на Микеланджело – Давид – идеала за мъжественост. Отначало планът бил красивата скулптура да бъде поставена на високо – върху катедралата „Санта Мария дел Фиоре”. Заради изящността си обаче е поставена на площада „Синьория“ пред Палацио Векио. Името на Микеланджело носи и най-високият площад във Флоренция. Определено това е мястото, откъдето можете да направите най-красивите панорамни снимки на населеното място. А гледката наистина си струва.
В града Данте е на почит, но за разлика от много други прочути имена като Микеланджело, например, неговите тленни останки 
не са в града. Той е бил осъден и прогонен от Флоренция и издъхва в Равена, където са му издигнали внушителна гробница.
За ценителите на изобразителното изкуство задължителна спирка е галерията „Уфици“. Имайте предвид обаче, че входът е 41 евро за възрастен и 25 евро за дете до 12 години.
Освен с културното и археологическото си наследство, Флоренция е известна и с производството на кожени изделия. Почти на всяка улица в града можете да откриете магазин, където се продават чанти, колани и портфейли от естествена кожа.
Като в приказките
Голямата част от посетителите на красивия град предпочитат да отседнат в недалечното курортно градче Монтекатини Терме. Неслучайно на шега вече много хора го наричат „спалнята на Флоренция“. Курортът изобилства от места за настаняване, но е тих и спокоен. Ако сте се уморили от разходки по забележителности, Монтекатини предлага прекрасен парк с разнообразна растителност, където можете да отпочинете или пък да поиграете тенис. От парка се излиза и на входа на финикуляр – вагонче, което с помощта на въжета ще ви закара до старата част на града. Двупосочният билет за финикуляра струва 7 евро, а разписанието е през половин час. Докато се возите през тунел от зеленина, пред вас се разкрива гледка към Монтекатини Терме, а достигнете ли крайната си дестинация, попадате в сцена от приказките. Малки улички, много прозорци, окичени с цветя, дюкянчета с арт изделия и площадче, на което уютно са разположени няколко заведения – прекрасно място да похапнете пица или да се освежите с хладен коктейл.
Една кула с много подпирачи
Ако сте отседнали в Монтекатини Терме, можете да се възползвате и да хванете влака до Пиза. Билетът в едната посока е около 6 евро, а да видите наклонената кула, катедралата и баптистерията там наистина си струва. Като бонус към посещението си получавате порция смях, защото е наистина забавно да видиш как десетки хора, независимо един от друг позират така, все едно подпират кулата. Вероятно заради всички тези подпирачи кулата все още гордо извисява снага… За желаещите да се качат на самата кула – билетът е 18 евро. Входът за баптистерията и катедралата е по 5 евро, но ако сте търпеливи, можете да си вземете безплатен билет за разглеждане на катедралата с фиксиран час. За дамите – влизането с оскъдно облекло не се разрешава, но това не означава, че трябва да замените любимата рокля с дълъг панталон и риза. На входа ще получите безплатно покривало за еднократна употреба.
Ето и малко любопитна информация – през 11. век Пиза става най-могъщата морска сила в региона, под нейно ръководство е бил целият флот и всички острови, част от Тосканския архипелаг. Тя обаче търпи разгром от Генуа и хегемония в Тоскана получава Флоренция. Тя се превръща във велико херцогство, управлявано от Медичите. Последният Медичи умира през 1737 г.
Угодете на сетивата си
И докато сте в Италия, не забравяйте да опитате освен вината и сирената, които абсолютно заслужават внимание, и различните видове пица, паста, сладоледи. Пийте кафе – това е почти задължително! В Италия го сервират силно и късо. Много късо. Съдържанието на една чашка е за не повече от три глътки, но това са три наистина ободряващи глътки. Цената му е между 1 и 2 евро, зависи откъде си го поръчвате. Когато седнете в някое от приветливите ресторантчета или сладкарнички и поръчате сметката, не се учудвайте, ако в нея фигурира нещо, което определено не е храна или напитка. Масова практика е обслужването да се таксува отделно – между 1 и 3 евро на човек. Друг вариант е, без да сте поръчвали, да ви донесат кошничка хляб (да, дори ако поръчате пица и паста!), който после ви таксуват. Разни народи, разни нрави. Иначе италианците са много мили. Израз на великодушието им е неизменната купичка с вода пред всяко заведение – за минаващите животинки. Явно обаче се грижат да утолят жаждата на домашните любимци, тъй като за повече от седмица неспирни разходки по италианските градчета нито едно бездомно животно не видяхме…
И преди да сте отпътували от Страната на Ботуша, отдайте се на още една наслада за сетивата – крем кафе – вкусен леден крем с аромат на кафе.
Анета Стефанова
Текстът е публикуван в сп. „Агрозона“