Утрините започнаха да миришат на паднали есенни листа, на хлад и билков чай. Липата пред прозореца ми е нанизала златна корона върху зеленото. Големее се и търкаля изсъхнали листи по перваза.
Още получавам слънчеви целувки по раменете, но от вятъра настръхвам.
Кестени се търкалят по асфалта и търсят детски ръце, в които да се сгушат.
Като бях малка, аз ги гушках в дланите си. Излизахме с баба на разходка. От кестен на кестен стигахме до дома на нейната майка. За има-няма два километра разстояние събирах половин торба есенни рожби. Скоро не съм виждала децата така да ловят кестени, ама аз понякога още го правя. Като няма никой наоколо, навеждам се, вземам един в ръка и затварям пръсти. Топче есенна магия. Вълшебство, запазено от детството.
Само не искам „Р“-то на септември да отнема „О“-то на слънцетО и на тОплОтО. Това е онова завършено и щастливо „О“, в чийто дълбини само умея да се гмуркам. Това е „О“- то на мОретО и на фрапетО. И хич не е същото като „О“-то в студенОтО. Аз студа не го обичам…
Анета Стефанова
Pingback: Орбити с човешки вид – LilacDance