Пред прозореца ми се ражда живот. Ставам свидетел на животворенето на тази липа. Заживях в прозореца зад клоните й през лятото. Знойна жега и яркозелени листа. Изпратих окапващите кехлибарчета през есента. И ги събирах, опадали по терасата. След това гледах клоните ту черни и самотни, ту покрити от снежен воал. А сега…сега се ражда живот. От пъпките ще се появят листа, а после ще вдъхвам уханието на липов цвят и пролет – ей така, само с отварянето на прозореца сутрин. Денят ще влиза в постелята ми с мирис на липа.
Новият живот сам по себе си е прекрасен. Пълен с очаквания и „искам“. А когато знаеш, че само след ден ще грабнеш раница багаж и ще се оставиш пътищата да те водят… Тогава някак си още по-силно се радваш на първия все още не съвсем роден лист на липата, на първите цветчета на крушата. Обявяваш тераса сезона за открит, постилаш новата покривка върху стария дървен шкаф и си представяш как дълги топли вечери точно върху този шкаф ще чертаеш маршрути и ще търсиш разписания. Пръстите ти натискат бутони и ще запазват нощувки, докато кадрите в главата препускат от държава в държава, от гора в гора, от град в село и от връх в долина. И само чакаш да се гмурнеш в уикенда, за да заплуваш в пътешествието.
Анета Стефанова