Защото сме създадени от ритъм и танцувайки, живеем. Всичко в тялото ни е движение. Кръвта бързо навлиза в артериите и после бавно се оттегля по вените. Сърцето неуморно тактува. Гърдите катерят и се спускат неуморно. Очите с валсова стъпка следят черната мастилена нишка върху хартията.
Нотите разбиват на пух и прах тишината и краката ми пристъпват. Мисля, че още не съм се научила да се отпускам напълно и да оставям мъжете да ме водят в танц, но съм сигурна в едно. Поканят ли ме на танц нотите, ги следвам, без да се замисля. Ставам друга. Не мисля за вчера, за днес и за утре. Живея в сега. Не мисля и за движенията, те просто се случват и ме правят щастлива.
Повдигам се на пръсти и прасецът лекичко се очертава под кожата ми, обръщам глава и сноп коси връхлитат в импулсивна прегръдка раменете. Обичам това. Това необмислено, лудо, грабващо ме усещане. Онова усещане, което ме извежда дори от сега-то на момента и ме води някъде, където харесвам да бъда. Там, в енергията на музиката. В пулса.
А когато тоновете заглъхнат и песента грациозно се поклони за финал, забелязвам едва доловими малки капчици, блещукащи по кожата. Сълзи от щастие на цялото ми същество. Защото сме създадени от ритъм и танцувайки, живеем.
Анета Стефанова,
11.08.2016 г.