“Да пишеш, означава да съблазняваш.”
Стивън Кинг
Още в университета ни препоръчваха да прочетем “За писането. Мемоари на занаята” от Стивън Кинг, но някак си досегът ми с тази книга така и не стана реалност доста дълго време. Значителен брой години след като завърших журналистика, в търсене на вдъхновение и посока, отново попаднах на заглавието на тази книга и реших, че е време срещата ни да се осъществи.
Стивън Кинг е разделил “За писането. Мемоари на занаята” на две големи смислови части. В първата разказва за живота от детството до осъзнатите си години като същевременно разкрива на читателя за своите крачки по пътя на творчеството. Втората голяма част е отредена за по-практическите насоки към бъдещи автори.
“Аз пиша, защото ми доставя удоволствие, защото се забавлявам. А който върши нещо с радост, може да го върши до безкрай.”
Стивън Кинг
Първоначалният реален тласък да пише малкият Стивън получава от майка си, която прочита едно от неговите “папагалски хибридни произведения” и го подканя да напише нещо свое. Авторът пише, че след тези майчини думи се почувствал така, сякаш са го въвели “в огромна сграда, пълна с безброй заключени врати” и са му позволили да отвори всяка една от тях: “Вярвах (и все още вярвам), че вратите са повече, отколкото човек би могъл да отвори през целия си живот.”
Кинг споделя и един от най-ценните уроци, които е научил за творческото писане. Джон Гулд – редактор на седмично издание, му казва: “Когато пишеш една история, ти я разказваш на себе си. … А когато я редактираш, основната ти задача е да задраскаш онези неща, които не са част от историята.”. Друга особено ценна хитринка, която Гулд подсказва на все още начинаещия писател Стивън Кинг е: “пиши на затворена врата, редактирай на отворена.” Именно това се превръща и в една от най-прилаганите техники и в един от съветите, които Кинг дава за писането.
“Най-страшният момент винаги е преди да започнеш. След това нещата могат да вървят само към по-добро.”
Стивън Кинг
Какво всъщност има предвид? Писането е самотно занимание. За да създаде сюжета си, авторът трябва да остане сам с въображението си. В редакторския процес обаче е добре да се включат и други, при това –(болезнено) откровени хора, които не се притесняват да споделят критиките си към образите на героите, характеристиките, действията им и към евентуалните слабости или скучновати моменти в сюжета.
Що се отнася до редактирането, съветът на Стивън Кинг и това, което той споделя, че прилага, е създаване на две чернови и едно “фино шлифоване”. За втория вариант на произведението използва формулата
втора чернова = първа чернова – 10%.
Разбира се, в мемоарите си за писането Стивън Кинг не пренебрегва и един от най-разпространените съвети към млади писатели – четенето. Любовта към четенето ражда и способността за писането: “Ако искате да станете писател, преди всичко трябва да правите две неща: да четете много и да пишете много.”
“Ако нямате време за четене, значи нямате време (нито необходимите инструменти) и за писане.”
Стивън Кинг
“Най-често използваният, всекидневният хляб на писателя, е речникът от думи.” Не само богатият речников запас обаче има значение, за да звучи един текст добре. За да онагледи това, авторът използва пикантните думи на проститутка към срамежлив моряк: “Размерът е без значение, скъпи, важно е как ще го използваш.” По повод езика Стивън Кинг пише още, че да се търсят умишлено сложни думи вместо по-простичките е като да “облечете домашния си любимец във вечерен тоалет.” Кинг е привърженик на простия и директен изказ, без употребата на евфемизми и изрази, нетипични за обикновения говор.
“Не е нужно езикът винаги да носи вратовръзка и обувки с връзки.”
Стивън Кинг
Призив, който отправя авторът на “За писането. Мемоари на занаята” към начинаещите автори, е да овладеят добре езиковите правила и да се придържат към тях, както и да избягват страдателния залог. “Наречието не ви е приятел”, отбелязва още Кинг и добавя: “Подобно на страдателния залог, наречията явно са измислени с грижа за плахия писател.”. Нещо повече, той стига дори по-далеч като изразява убедеността си, че пътят към ада е постлан с наречия.
“Доброто писане зависи до голяма степен от това да се освободите от страха и изкуствеността.”
Стивън Кинг
Авторът на “Сияние” споделя, че когато работи по нов роман, гони обем от 10 страници на ден като се стреми да завърши произведението в рамките на 3 месеца. Той съветва начинаещите писатели да стартират с писане на по 1000 думи на ден като първоначално си оставят по един свободен ден в седмицата.
“Едно от основните правила на добрата проза е никога да не разказвате нещо, което можете да покажете…”, пише Кинг. А въпросното показване при писането на роман най-лесно се случва чрез естествения и добър диалог. Чрез подбора на репликите на героите авторът показва на читателя интелектуалното ниво, интересите и характера на персонажа. Кралят на ужасите обръща внимание, че лесните за четене книги и диалозите в тях се състоят от много на брой къси абзаци – включително диалози, като може параграфите да съдържат по една или повече думи – и много празно място.
“Хубавата проза започва винаги с историята и чак след това прераства в тема”
Стивън Кинг