щастие

часовник

Спрялото време

Да хванеш спрялото време в ръце. Да го задържиш, да го огледаш, ти да се огледаш в него и да избереш кога да го пуснеш. За да продължиш. Напред или назад. В днес, в утре или във вчера. Да плануваш, да се вълнуваш или просто да сведеш глава и да помълчиш. Чудиш се какво ли …

Спрялото време Read More »

тичане

Хронометри долу

Започнах да тичам отново, когато изтрих приложението. Отчитанията, измерванията и сравненията ми бяха отнели удоволствието. Бях започнала да тичам за километри, не за щастие. Гледах изгорените калории, а не начина, по който се чувстваше тялото ми. То крещеше за почивка, а аз преследвах времето. Да, изтичах полумаратон без никакъв проблем. На някои това ще се …

Хронометри долу Read More »

Танцувайки, живеем

Защото сме създадени от ритъм и танцувайки, живеем. Всичко в тялото ни е движение. Кръвта бързо навлиза в артериите и после бавно се оттегля по вените. Сърцето неуморно тактува. Гърдите катерят и се спускат неуморно. Очите с валсова стъпка следят черната мастилена нишка върху хартията. Нотите разбиват на пух и прах тишината и краката ми …

Танцувайки, живеем Read More »

Фантазирай си щастие

Май ще се оттърси от капките, ще си прибере локвите и ще дойде юни. По детски наивен и по пролетно очарователен. Юни, който приканва за дълги безметежни разходки. Юни, в който времето след шест е приятели, парк и сайдер. Юни, който зеленее отдалеч и те приканва да се гмурнеш във веселата му пазва. Това е …

Фантазирай си щастие Read More »

На лов за дъги

Днес пак мирише на озон. Чета в сумрака на май. Сгряваща книжка. Издателството е емблематичното за някогашните десетилетия – „Отечество“. Осмислям съществуването на купичка ягоди и си мечтая да можех да съм ги набрала от нашата градина. Е, стотиците километри лишават стомахчетата от собственоръчно събрани червени десертчета. Ама някак си пак е хубаво. Съботно. Следобедно. И …

На лов за дъги Read More »