На лов за дъги
Днес пак мирише на озон. Чета в сумрака на май. Сгряваща книжка. Издателството е емблематичното за някогашните десетилетия – „Отечество“. Осмислям съществуването на купичка ягоди и си мечтая да можех да съм ги набрала от нашата градина. Е, стотиците километри лишават стомахчетата от собственоръчно събрани червени десертчета. Ама някак си пак е хубаво. Съботно. Следобедно. И …