спокойствие

Не съм и помисляла, че е реално да вървиш и да чуваш шума от собствените си стъпки върху земята. Вървях обаче и чувах всяка крачка. Още дори нямаше сняг, който да скърца. Просто тишината беше млъкнала и мълчеше упорито. Ама не тягостно, не, а някак си спокойно, притихнало, домашно, естествено. Единствено гадинки от време на …

Звукът на стъпките Read More »

Селото живее собствен живот. Диша леко, спокойно, нирванно. Почти безвременно. Сърцето тупка в ритъм, ама пулсът е плавен. Земен. Отпускащ и толкова пленяващ, че някак и твоето сърце започва така да тупти. Хубаво е. Ранно есенно, мъничко жълто, но все още зелено. Кучешки лай прекъсва тишината на деня. Три кучета се задават откъм улицата. Лаят радостно и махат …

Както диша селото Read More »