септември

море

Недей, не си отивай

Ах, ти, мое недоизживяно лято, недей, не си отивай. Искам още мъничко безгрижие от теб да взема, да се смея, да вървя на сляпо, на птиците в гората песен да изпея. Не тръгвай, остани в септември, постой си тук, не искам зима! Тръгнеш ли си – ще тъжа за тебе, за топлия ти пясък, за …

Недей, не си отивай Read More »

Родопите планина езеро

Спокойствие в тогавашно време

Септемврийският дъжд ромолеше тихо на фона на боровете, когато отворих очи. Винаги в дъждовните есенни сутрини си мечтая да съм сгушена на топло под завивката и да не се налага да превключвам скоростно в режим делник. Е, този вторник това ми желание се сбъдна. Там, някъде, в една къщичка в Родопите, лежерно отварях очи в …

Спокойствие в тогавашно време Read More »

слънце

Слънчево търкулване

Слънцето се търколи като узряла диня през август, окъпа се в синьото море, поохлади се и се спря в септември. Някак неусетно наметнахме рамене, покрихме колене. Показваме само по някой крак в сандал – някои от смелост, други по навик, трети – от носталгия по зноя. По обяд, като понаберат инерция градусите, може и ръце …

Слънчево търкулване Read More »