Ах, ти, мое недоизживяно лято, недей, не си отивай. Искам още мъничко безгрижие от теб да взема, да се смея, да вървя на сляпо, на птиците в гората песен да изпея. Не тръгвай, остани в септември, постой си тук, не искам зима! Тръгнеш ли си – ще тъжа за тебе, за топлия ти пясък, за …
Септемврийският дъжд ромолеше тихо на фона на боровете, когато отворих очи. Винаги в дъждовните есенни сутрини си мечтая да съм сгушена на топло под завивката и да не се налага да превключвам скоростно в режим делник. Е, този вторник това ми желание се сбъдна. Там, някъде, в една къщичка в Родопите, лежерно отварях очи в …
Слънцето се търколи като узряла диня през август, окъпа се в синьото море, поохлади се и се спря в септември. Някак неусетно наметнахме рамене, покрихме колене. Показваме само по някой крак в сандал – някои от смелост, други по навик, трети – от носталгия по зноя. По обяд, като понаберат инерция градусите, може и ръце …
