Селата – белите лястовици на градските човеци
Вечер ме беше страх да излизам извън къщата. Тъмнината беше прекалено черна и в нея се криеха щурци. Те и само те бяха тези, които прекъсваха с по някой херц нощното безмълвие. Прелитаха ли самолети, се чуваха така все едно аха да се приземят на покрива на старата ни кирпичена къща. А тъмнината така упойващо …