Както диша селото
Селото живее собствен живот. Диша леко, спокойно, нирванно. Почти безвременно. Сърцето тупка в ритъм, ама пулсът е плавен. Земен. Отпускащ и толкова пленяващ, че някак и твоето сърце започва така да тупти. Хубаво е. Ранно есенно, мъничко жълто, но все още зелено. Кучешки лай прекъсва тишината на деня. Три кучета се задават откъм улицата. Лаят радостно и махат …