радост

Танцувайки, живеем

Защото сме създадени от ритъм и танцувайки, живеем. Всичко в тялото ни е движение. Кръвта бързо навлиза в артериите и после бавно се оттегля по вените. Сърцето неуморно тактува. Гърдите катерят и се спускат неуморно. Очите с валсова стъпка следят черната мастилена нишка върху хартията. Нотите разбиват на пух и прах тишината и краката ми …

Танцувайки, живеем Read More »

Да пътуваш…

Този и следващите няколко текста са написани на път. Във влакове, на гари, в самолета – някъде в пространството, някъде, където мислите ми са движели химикала в ритъма на думите… Следващите редове са от маршрута Синтра – Лисабон. Когато пътуваш… Времето се сгъстява и побира много повече случки, кадри и цветове. Среща те с очи. …

Да пътуваш… Read More »

Фантазирай си щастие

Май ще се оттърси от капките, ще си прибере локвите и ще дойде юни. По детски наивен и по пролетно очарователен. Юни, който приканва за дълги безметежни разходки. Юни, в който времето след шест е приятели, парк и сайдер. Юни, който зеленее отдалеч и те приканва да се гмурнеш във веселата му пазва. Това е …

Фантазирай си щастие Read More »

На лов за дъги

Днес пак мирише на озон. Чета в сумрака на май. Сгряваща книжка. Издателството е емблематичното за някогашните десетилетия – „Отечество“. Осмислям съществуването на купичка ягоди и си мечтая да можех да съм ги набрала от нашата градина. Е, стотиците километри лишават стомахчетата от собственоръчно събрани червени десертчета. Ама някак си пак е хубаво. Съботно. Следобедно. И …

На лов за дъги Read More »

Терасни мечтания

Пред прозореца ми се ражда живот. Ставам свидетел на животворенето на тази липа. Заживях в прозореца зад клоните й през лятото. Знойна жега и яркозелени листа. Изпратих окапващите кехлибарчета през есента. И ги събирах, опадали по терасата. След това гледах клоните ту черни и самотни, ту покрити от снежен воал. А сега…сега се ражда живот. …

Терасни мечтания Read More »