Септемврийският дъжд ромолеше тихо на фона на боровете, когато отворих очи. Винаги в дъждовните есенни сутрини си мечтая да съм сгушена на топло под завивката и да не се налага да превключвам скоростно в режим делник. Е, този вторник това ми желание се сбъдна. Там, някъде, в една къщичка в Родопите, лежерно отварях очи в …
„Животът е дар“. Това късметче ми се падна. И е така. Дар е, заради хората, на които им пука дали ще си част от живота им, заради тези, за които си благодарен на съдбата, че са част от твоя. Дар е, заради пътищата, които ще изминеш, дестинациите, на които ще отидеш, и заради онези, до …
Да си на квартира за няколко дни в чужда страна – има някакво очарование. Пренасяш се в чужд дом. В чужд свят. Влизаш в него рязко, без идеята да го опознаваш. Просто така. Запазен по интернет достъп до една стая, до късче нечий живот, за няколко дни. И попадаш в чужда вселена. На шестия етаж. …
„Ако огладнееш, преди да стигнем, ще ти дам саламче.“ …или как две девойки пътуват Смях във влака. Преследване на летящи карти и укротяване на отвеяни от вихъра рокли. Търсене на посоки. Жълти трамвайчета. Кадри. Снимки. И отново смях. И мълчание, в което всяка е погълната от себе си, от собствения си свят, от мислите в него, …
Този и следващите няколко текста са написани на път. Във влакове, на гари, в самолета – някъде в пространството, някъде, където мислите ми са движели химикала в ритъма на думите… Следващите редове са от маршрута Синтра – Лисабон. Когато пътуваш… Времето се сгъстява и побира много повече случки, кадри и цветове. Среща те с очи. …
Почти година мина от заснемането на тези кадри. Но за мен те все още са емоция. Свидетели на сбъдната мечта на две момичета, които създадоха тази мечта във втори курс. И я сбъднаха… няколко години по-късно. Но все пак – Италия, крем кафе, малки улички, пица с картофи, която поръчахме поради загуба в превода, но …
Пред прозореца ми се ражда живот. Ставам свидетел на животворенето на тази липа. Заживях в прозореца зад клоните й през лятото. Знойна жега и яркозелени листа. Изпратих окапващите кехлибарчета през есента. И ги събирах, опадали по терасата. След това гледах клоните ту черни и самотни, ту покрити от снежен воал. А сега…сега се ражда живот. …
