Де да можех да пиша от онези стихове, които грабват изведнъж като тореадори бикове. Но някак си нямам нагласа такава, поезията не ми се много отдава, пръстите ми по-добре думи в проза увличат, стиховете ми много на детски приличат. Но ми се иска да пиша и в рими, за някои неща тъй предвидими, като пролетното …
Понякога ми щуква изведнъж думи да плета във стихове Read More »
Май ще се оттърси от капките, ще си прибере локвите и ще дойде юни. По детски наивен и по пролетно очарователен. Юни, който приканва за дълги безметежни разходки. Юни, в който времето след шест е приятели, парк и сайдер. Юни, който зеленее отдалеч и те приканва да се гмурнеш във веселата му пазва. Това е …
Пролет. Дъжд. Чай с жасмин. Обичам лежерството на съботните следобеди. Тези дни, в които е достатъчно топло, за да прекарваш часове наред на терасата с поглед, вперен в новопоявилите се изпълнени с ентусиазъм за бъдеще листенца на липите и гласове на любими хора в слушалката. Втората чаша топъл жасминов чай е преполовена и плисва пролетен …
Пред прозореца ми се ражда живот. Ставам свидетел на животворенето на тази липа. Заживях в прозореца зад клоните й през лятото. Знойна жега и яркозелени листа. Изпратих окапващите кехлибарчета през есента. И ги събирах, опадали по терасата. След това гледах клоните ту черни и самотни, ту покрити от снежен воал. А сега…сега се ражда живот. …
