природа

Септемврийският дъжд ромолеше тихо на фона на боровете, когато отворих очи. Винаги в дъждовните есенни сутрини си мечтая да съм сгушена на топло под завивката и да не се налага да превключвам скоростно в режим делник. Е, този вторник това ми желание се сбъдна. Там, някъде, в една къщичка в Родопите, лежерно отварях очи в …

Спокойствие в тогавашно време Read More »

Не съм и помисляла, че е реално да вървиш и да чуваш шума от собствените си стъпки върху земята. Вървях обаче и чувах всяка крачка. Още дори нямаше сняг, който да скърца. Просто тишината беше млъкнала и мълчеше упорито. Ама не тягостно, не, а някак си спокойно, притихнало, домашно, естествено. Единствено гадинки от време на …

Звукът на стъпките Read More »