Ах, ти, мое недоизживяно лято, недей, не си отивай. Искам още мъничко безгрижие от теб да взема, да се смея, да вървя на сляпо, на птиците в гората песен да изпея. Не тръгвай, остани в септември, постой си тук, не искам зима! Тръгнеш ли си – ще тъжа за тебе, за топлия ти пясък, за …
Последните кристалчета златен пясък падат от босите ми крака. Прокарвам пръсти през косата си и я усещам щастливо разрошена, своенравна. Поизсветляла е от слънцето и леко начупена от морската вода. По кожата ми има още сол от Голямото синьо. А му махам с ръка. Но не казвам „Сбогом“, казвам „Довиждане“. Защото лятото още е наполовина …
Един септемврийски дъжд дойде и я угаси. Лятната жар. Остави топлото на слънцето, но отне пожара му. Утрините започнаха да миришат на паднали есенни листа, на хлад и билков чай. Липата пред прозореца ми е нанизала златна корона върху зеленото. Големее се и търкаля изсъхнали листи по перваза. Още получавам слънчеви целувки по раменете, но …
Лятото е с вкус на диня. На сладост. И на изживян момент. На солена вода, изсъхнала по кожата ми. (Като) Целувка. Лятото се разбива в последните дни на август както вълните се разбиват в скалите. Но пръски остават. И още няколко августовски дни. Още сок от диня по пръстите и сладост по устните. Пясък, полепнал …
Страната на моряците, корабите и компасите. На океана и ветровете. На меланхоличното фадо и цветните керамични плочки. На петлетата, накацали по покривите и сардините, лежащи върху безброй консервени кутии и висящи в пухен вариант от стените на всеки сувенирен магазин. Португалия. Морска, ние я срещнахме ветровита. С вкус на охладено бяло вино и сготвна треска. …
