море

море

Недей, не си отивай

Ах, ти, мое недоизживяно лято, недей, не си отивай. Искам още мъничко безгрижие от теб да взема, да се смея, да вървя на сляпо, на птиците в гората песен да изпея. Не тръгвай, остани в септември, постой си тук, не искам зима! Тръгнеш ли си – ще тъжа за тебе, за топлия ти пясък, за …

Недей, не си отивай Read More »

лято море коне

Лятото още е наполовина пълно

Последните кристалчета златен пясък падат от босите ми крака. Прокарвам пръсти през косата си и я усещам щастливо разрошена, своенравна. Поизсветляла е от слънцето и леко начупена от морската вода. По кожата ми има още сол от Голямото синьо. А му махам с ръка. Но не казвам „Сбогом“, казвам „Довиждане“. Защото лятото още е наполовина …

Лятото още е наполовина пълно Read More »

кестени

Топчета есенна магия

Един септемврийски дъжд дойде и я угаси. Лятната жар. Остави топлото на слънцето, но отне пожара му. Утрините започнаха да миришат на паднали есенни листа, на хлад и билков чай. Липата пред прозореца ми е нанизала златна корона върху зеленото. Големее се и търкаля изсъхнали листи по перваза. Още получавам слънчеви целувки по раменете, но …

Топчета есенна магия Read More »

море

Последни пръски лято

Лятото е с вкус на диня. На сладост. И на изживян момент. На солена вода, изсъхнала по кожата ми. (Като) Целувка. Лятото се разбива в последните дни на август както вълните се разбиват в скалите. Но пръски остават. И още няколко августовски дни. Още сок от диня по пръстите и сладост по устните. Пясък, полепнал …

Последни пръски лято Read More »

Португалия: страната на моряците и фадото

Страната на моряците, корабите и компасите. На океана и ветровете. На меланхоличното фадо и цветните керамични плочки. На петлетата, накацали по покривите и сардините, лежащи върху безброй консервени кутии и висящи в пухен вариант от стените на всеки сувенирен магазин. Португалия. Морска, ние я срещнахме ветровита. С вкус на охладено бяло вино и сготвна треска. …

Португалия: страната на моряците и фадото Read More »