лято

море

Недей, не си отивай

Ах, ти, мое недоизживяно лято, недей, не си отивай. Искам още мъничко безгрижие от теб да взема, да се смея, да вървя на сляпо, на птиците в гората песен да изпея. Не тръгвай, остани в септември, постой си тук, не искам зима! Тръгнеш ли си – ще тъжа за тебе, за топлия ти пясък, за …

Недей, не си отивай Read More »

слънце

Слънчево търкулване

Слънцето се търколи като узряла диня през август, окъпа се в синьото море, поохлади се и се спря в септември. Някак неусетно наметнахме рамене, покрихме колене. Показваме само по някой крак в сандал – някои от смелост, други по навик, трети – от носталгия по зноя. По обяд, като понаберат инерция градусите, може и ръце …

Слънчево търкулване Read More »

лято море коне

Лятото още е наполовина пълно

Последните кристалчета златен пясък падат от босите ми крака. Прокарвам пръсти през косата си и я усещам щастливо разрошена, своенравна. Поизсветляла е от слънцето и леко начупена от морската вода. По кожата ми има още сол от Голямото синьо. А му махам с ръка. Но не казвам „Сбогом“, казвам „Довиждане“. Защото лятото още е наполовина …

Лятото още е наполовина пълно Read More »

море

Последни пръски лято

Лятото е с вкус на диня. На сладост. И на изживян момент. На солена вода, изсъхнала по кожата ми. (Като) Целувка. Лятото се разбива в последните дни на август както вълните се разбиват в скалите. Но пръски остават. И още няколко августовски дни. Още сок от диня по пръстите и сладост по устните. Пясък, полепнал …

Последни пръски лято Read More »

Фантазирай си щастие

Май ще се оттърси от капките, ще си прибере локвите и ще дойде юни. По детски наивен и по пролетно очарователен. Юни, който приканва за дълги безметежни разходки. Юни, в който времето след шест е приятели, парк и сайдер. Юни, който зеленее отдалеч и те приканва да се гмурнеш във веселата му пазва. Това е …

Фантазирай си щастие Read More »