Ах, ти, мое недоизживяно лято, недей, не си отивай. Искам още мъничко безгрижие от теб да взема, да се смея, да вървя на сляпо, на птиците в гората песен да изпея. Не тръгвай, остани в септември, постой си тук, не искам зима! Тръгнеш ли си – ще тъжа за тебе, за топлия ти пясък, за …
Слънцето се търколи като узряла диня през август, окъпа се в синьото море, поохлади се и се спря в септември. Някак неусетно наметнахме рамене, покрихме колене. Показваме само по някой крак в сандал – някои от смелост, други по навик, трети – от носталгия по зноя. По обяд, като понаберат инерция градусите, може и ръце …
Последните кристалчета златен пясък падат от босите ми крака. Прокарвам пръсти през косата си и я усещам щастливо разрошена, своенравна. Поизсветляла е от слънцето и леко начупена от морската вода. По кожата ми има още сол от Голямото синьо. А му махам с ръка. Но не казвам „Сбогом“, казвам „Довиждане“. Защото лятото още е наполовина …
Лятото е с вкус на диня. На сладост. И на изживян момент. На солена вода, изсъхнала по кожата ми. (Като) Целувка. Лятото се разбива в последните дни на август както вълните се разбиват в скалите. Но пръски остават. И още няколко августовски дни. Още сок от диня по пръстите и сладост по устните. Пясък, полепнал …
Май ще се оттърси от капките, ще си прибере локвите и ще дойде юни. По детски наивен и по пролетно очарователен. Юни, който приканва за дълги безметежни разходки. Юни, в който времето след шест е приятели, парк и сайдер. Юни, който зеленее отдалеч и те приканва да се гмурнеш във веселата му пазва. Това е …
