Есента е поезия в суров вариант. Неопитомена, дива, озверена. Ту е кална, неразбрана, неритмична и отблъскващо студена, ту те приласкава, затопля и те разтваря в себе си. Като хладна лейди, в чието сърце гори пламък. Само за теб. *** Есента е като виното. Топло, но от него те хваща носталгия. Като печените кестени е. Дадеш …
Друго си е в събота вечер да замирише на домашно приготвена храна. Друго си е в апартамента да затанцуват ухания откъм кухнята и да се превърне в дом. Защото уютът освен че се създава от хората, понякога се и пече във фурната.
Един септемврийски дъжд дойде и я угаси. Лятната жар. Остави топлото на слънцето, но отне пожара му. Утрините започнаха да миришат на паднали есенни листа, на хлад и билков чай. Липата пред прозореца ми е нанизала златна корона върху зеленото. Големее се и търкаля изсъхнали листи по перваза. Още получавам слънчеви целувки по раменете, но …
