Пловдив е Любов. Трепкащо петолиние с накацали ноти вместо лястовички. Пърхане на крилца. Следи от тъмносиньо мастило върху бял лист. Платно, нашарено от маслени бои. Пловдив е обаяние, окъпано в река. Младост, отказваща да увехне. Роза, която разцъфва наново. Капка от древността. Пловдив е посока. Нагоре. Пловдив е вик. За Любов. Пловдив е цвят, съставящ …
Сгушени в януари вървим по нишките на делника. Аларми разкъсват съня ни и пресичат стартовата линия на сутрините. Слагаме крак пред крак и като мъниста на молитвена броеница отмятаме задачи. Спим и сънуваме страховете си. И се будим от остър пристъп на душевен глад. Умовете ни са пълни с мисли, а душите …
Часове наред, приведен над стария дървен тезгях, той дялкаше. Дялкаше ли, дялкаше нещо си, и със загрубелите си и наранени от длетото пръсти вдъхваше живот. Там, където другите виждаха парче дърво, той виждаше свят. Свят, който сам щеше да сътвори от жилите на дървото, от вените, в които до скоро бяха текли соковете на живота. …
Днес пак мирише на озон. Чета в сумрака на май. Сгряваща книжка. Издателството е емблематичното за някогашните десетилетия – „Отечество“. Осмислям съществуването на купичка ягоди и си мечтая да можех да съм ги набрала от нашата градина. Е, стотиците километри лишават стомахчетата от собственоръчно събрани червени десертчета. Ама някак си пак е хубаво. Съботно. Следобедно. И …
