живот

дъга дъжд

Светът все се върти

Героите понякога са фалшиви, а облаците – сиви. Но светът все се върти, независимо по кой път човек върви. Пътищата сменят посоките си, компасът нагажда своите стрелки. Животът за това създаден е – живееш или чакаш, той ще отлети.   Анета Стефанова

стъпки планина туризъм

Звукът на стъпките

Не съм и помисляла, че е реално да вървиш и да чуваш шума от собствените си стъпки върху земята. Вървях обаче и чувах всяка крачка. Още дори нямаше сняг, който да скърца. Просто тишината беше млъкнала и мълчеше упорито. Ама не тягостно, не, а някак си спокойно, притихнало, домашно, естествено. Единствено гадинки от време на …

Звукът на стъпките Read More »

изгрев сутрин

Животът е дар

„Животът е дар“. Това късметче ми се падна. И е така. Дар е, заради хората, на които им пука дали ще си част от живота им, заради тези, за които си благодарен на съдбата, че са част от твоя. Дар е, заради пътищата, които ще изминеш, дестинациите, на които ще отидеш, и заради онези, до …

Животът е дар Read More »

часовник

Спрялото време

Да хванеш спрялото време в ръце. Да го задържиш, да го огледаш, ти да се огледаш в него и да избереш кога да го пуснеш. За да продължиш. Напред или назад. В днес, в утре или във вчера. Да плануваш, да се вълнуваш или просто да сведеш глава и да помълчиш. Чудиш се какво ли …

Спрялото време Read More »

язовир вода село

Както диша селото

Селото живее собствен живот. Диша леко, спокойно, нирванно. Почти безвременно. Сърцето тупка в ритъм, ама пулсът е плавен. Земен. Отпускащ и толкова пленяващ, че някак и твоето сърце започва така да тупти. Хубаво е. Ранно есенно, мъничко жълто, но все още зелено. Кучешки лай прекъсва тишината на деня. Три кучета се задават откъм улицата. Лаят радостно и махат …

Както диша селото Read More »

Танцувайки, живеем

Защото сме създадени от ритъм и танцувайки, живеем. Всичко в тялото ни е движение. Кръвта бързо навлиза в артериите и после бавно се оттегля по вените. Сърцето неуморно тактува. Гърдите катерят и се спускат неуморно. Очите с валсова стъпка следят черната мастилена нишка върху хартията. Нотите разбиват на пух и прах тишината и краката ми …

Танцувайки, живеем Read More »

Играта

„Не преставаме да играем, защото остаряваме, а остаряваме, защото преставаме да играем.“ Фабио Воло А животът сам по себе се е игра. Клише. Утвърдено и заради това истинно. Игра, в която се впускаме безвъзвратно. Еднопосочно. Втори дубъл няма. Лентата е (ха, дано!) около 80 години дълга. Каквото запишем, запишем… А толкова има за заснемане тази …

Играта Read More »

Да пътуваш…

Този и следващите няколко текста са написани на път. Във влакове, на гари, в самолета – някъде в пространството, някъде, където мислите ми са движели химикала в ритъма на думите… Следващите редове са от маршрута Синтра – Лисабон. Когато пътуваш… Времето се сгъстява и побира много повече случки, кадри и цветове. Среща те с очи. …

Да пътуваш… Read More »

lilacdance

1 г. люлякови танци

Днес Люляковият танц празнува една година. Вече 365 дни танцува в интернет пространството. Отразява света около мен и до голяма степен самата мен. Радостите. Вдъхновенията. Малките красоти – случайно срещнати насред делничния ход или пък открити след дълго чакане. Люляковият танц продължава. Ще сменя ритми и мелодии, ще забързва и забавя крачка. Ще е активно …

1 г. люлякови танци Read More »