Денят започна с джаз – нежни мелодии, разливащи се в моята сутрин. Черно кафе в чаша с цвят на слънчеви лъчи. А есента се излива навън и октомври пее по прозорците. Пее за уюта на есенната тишина, пее за бързащия живот на града. Пее за времето след шест, за кухнята, която мирише на сладко, …
Есента е поезия в суров вариант. Неопитомена, дива, озверена. Ту е кална, неразбрана, неритмична и отблъскващо студена, ту те приласкава, затопля и те разтваря в себе си. Като хладна лейди, в чието сърце гори пламък. Само за теб. *** Есента е като виното. Топло, но от него те хваща носталгия. Като печените кестени е. Дадеш …
Септемврийският дъжд ромолеше тихо на фона на боровете, когато отворих очи. Винаги в дъждовните есенни сутрини си мечтая да съм сгушена на топло под завивката и да не се налага да превключвам скоростно в режим делник. Е, този вторник това ми желание се сбъдна. Там, някъде, в една къщичка в Родопите, лежерно отварях очи в …
Слънцето се търколи като узряла диня през август, окъпа се в синьото море, поохлади се и се спря в септември. Някак неусетно наметнахме рамене, покрихме колене. Показваме само по някой крак в сандал – някои от смелост, други по навик, трети – от носталгия по зноя. По обяд, като понаберат инерция градусите, може и ръце …
Много пъти съм казвала, че София я харесвам нощна. Даже и нощната й есен е прекрасна. Заставаш под лампата, вдигаш глава и цял калпак пендари се ръси от изтощената от летния зной липа. С галантно приземяване докосва влажния асфалт. Без никакъв звук. Само безмълвен допир. Петък е и седмицата се е изнизала. Заключвайки офиса, прехвърлям …
Друго си е в събота вечер да замирише на домашно приготвена храна. Друго си е в апартамента да затанцуват ухания откъм кухнята и да се превърне в дом. Защото уютът освен че се създава от хората, понякога се и пече във фурната.
Селото живее собствен живот. Диша леко, спокойно, нирванно. Почти безвременно. Сърцето тупка в ритъм, ама пулсът е плавен. Земен. Отпускащ и толкова пленяващ, че някак и твоето сърце започва така да тупти. Хубаво е. Ранно есенно, мъничко жълто, но все още зелено. Кучешки лай прекъсва тишината на деня. Три кучета се задават откъм улицата. Лаят радостно и махат …
Един септемврийски дъжд дойде и я угаси. Лятната жар. Остави топлото на слънцето, но отне пожара му. Утрините започнаха да миришат на паднали есенни листа, на хлад и билков чай. Липата пред прозореца ми е нанизала златна корона върху зеленото. Големее се и търкаля изсъхнали листи по перваза. Още получавам слънчеви целувки по раменете, но …
