В дървото виждаше свят
Часове наред, приведен над стария дървен тезгях, той дялкаше. Дялкаше ли, дялкаше нещо си, и със загрубелите си и наранени от длетото пръсти вдъхваше живот. Там, където другите виждаха парче дърво, той виждаше свят. Свят, който сам щеше да сътвори от жилите на дървото, от вените, в които до скоро бяха текли соковете на живота. …