Вечер ме беше страх да излизам извън къщата. Тъмнината беше прекалено черна и в нея се криеха щурци. Те и само те бяха тези, които прекъсваха с по някой херц нощното безмълвие. Прелитаха ли самолети, се чуваха така все едно аха да се приземят на покрива на старата ни кирпичена къща. А тъмнината така упойващо …
Часове наред, приведен над стария дървен тезгях, той дялкаше. Дялкаше ли, дялкаше нещо си, и със загрубелите си и наранени от длетото пръсти вдъхваше живот. Там, където другите виждаха парче дърво, той виждаше свят. Свят, който сам щеше да сътвори от жилите на дървото, от вените, в които до скоро бяха текли соковете на живота. …
Един септемврийски дъжд дойде и я угаси. Лятната жар. Остави топлото на слънцето, но отне пожара му. Утрините започнаха да миришат на паднали есенни листа, на хлад и билков чай. Липата пред прозореца ми е нанизала златна корона върху зеленото. Големее се и търкаля изсъхнали листи по перваза. Още получавам слънчеви целувки по раменете, но …
Естествено като диханието. Тайнство. Влагане на семето в земята. Разравяш почвата, изкопаваш малко легълце за семенцето, поливаш със слънчева вода – да не измръзне семето. И го завиваш с пръст. Покриваш го, заравяйки длани в земята. Усещаш я – топла и влажна под пръстите ти. Жива. Като че ли всеки момент ще затупти като човешко …
