И така, след като писах за подготовката и маршрута – ето я и интересната част 🙂 самото сватбено пътуване. Стартирахме със Загреб. Пристигнахме в късния следобед и ни посрещна студ….стабилен студ като за края на септември.

Загреб

Всъщност в Загреб имахме по-малко от 24 часа, но все пак бяха достатъчни да се разходим в града и да добием представа за него. Тъй като пристигнахме уморени (със спирките за почивки и минаването на границите пътят Пловдив-Загреб ни отне близо 13 часа), решихме, че първата вечер само ще излезем да хапнем и да видим каквото успеем от нощното лице на хърватската столица. Направи ни впечатление, че заведенията по центъра бяха много пълни, едни хора стават, други сядат, глъч и веселба цареше навред…може би защото беше петък. След дълго търсене къде да седнем да похапнем, се пъхнахме в малко централно заведение. И – изненада – групата до нас се оказаха българи. Не че сме си говорили, но ми стана интересно как все едно сме се надушили. Интересното е, че в която и държава да отида, все попадам на българи (или поне хора, прекарали студентството си в българия). И все случайно. 

В Загреб привлече вниманието ми и още един факт – не видях дама – без значение от възрастта й, която да е излязла неглиже. Дори възрастните жени бяха с грим, прически, елегантни рокли, наметнати с красиви шалове, с обувки на токчета. Изглеждаха точно така, сякаш животът е тук и сега, грижи няма и трябва да му се порадват. Много ми хареса това усещане за тях. В крайна сметка мръсни чинии все ще има, важното е кръговете под очите да са от приятни моменти, а не от преумора.

Накратко и за самия град: Загреб се дели на Горен град и Долен град. Горният е старият град всъщност. Там е прословутата църква с шарени плочки по покрива, които оформят флага на страната. Вместо улични лампи има фенери. Преди са се палели ръчно. Днес са на газ и силно се съмнявам да не са оптимизирали процеса. Въпреки това фенерите сами по себе си придават своето романтично очарование на улиците.

От Долния до Горния град и обратно можете да стигнете по стълби или като ползвате финикуляр, известен с това, че е финикулярът, който вози на най-късата дистанция в света. Това е и първият обществен транспорт в Загреб. На нас не ни се чакаше и се покатерихме по стълбите. Не са нещо повече от това да качиш има-няма три етажа на жилищен блок.

Музеят на илюзиите

Още преди да стартираме пътуването си, имах огромно желание за посетим Музея на илюзиите в някой от трите града по маршрута ни, в които има такъв – Загреб, Любляна и Белград (Белград беше междинна спирка на връщане). За нея ще разкажа в следващия пост. Решихме да е в Загреб, защото предварително не бяхме набелязали особено много други обекти за посещение, а и защото доколкото успях да проуча, от изброените градове първи е открит именно музеят в Загреб.

Музеят на илюзиите е доста забавно място както за възрастни, така и за деца. Направен е интерактивно и можете да си щракнете редица весели снимки вътре – например, как изглеждате като великан/джудже, как (уж) ходите по стените, как играете карти със себе си и т.н. Беше любопитно, но честно казано имах по-големи очаквания от този музей. Може би защото и ентусиазмът, и очакванията ми бяха доста…

Техническият музей “Никола Тесла”

Музей, който не с една, ами с две ръце на сърцето бих казала, че много ме впечатли и че абсолютно си струва всяка куна, която дадохме за вход, е Техническият музей в града. Кръстен е на Никола Тесла. Това е един от най-интересните и най-богатите откъм експозиции музеи, в които съм влизала изобщо. Обособени са отделни теми като пожарогасене, самолетни двигатели, водни електроцентрали, автомобили, корабно дело, домакински уреди, възобновяема и ядрена енергия, ядрени отпадъци. Колекцията е наистина внушителна.

Започнахме разглеждането от темата борба с пожарите и без тя да ми е особено интригуваща попринцип, бях силно впечатлена колко мащабна е изложбата от предмети – от стари модели пожарогасители, шлемове и огнеупорни костюми до различни пожарогасителни машини. Автомобилите също са много внушителни – от ретро модели на “Ауди” и “Мерцедес” до прототип на автомобил, който е разработен само с научни цели и никога не е въвеждан в производство. Не съм сигурна дали заради футуристичния му дизайн или заради зеления му цвят, обаче много силно му симпатизирам.

Техническият музей “Никола Тесла” се намира на улица Savska cestra 18. Работното му време е от вторник до петък от 9 сутринта до 5 следобед, а в събота и неделя от 9 сутринта до 13 часа. Затворен е на национални празници и в понеделниците. Ако ползвате трамвай, можете да се качите на номера 3,4,9, 12, 13, 14, 17 и да слезете на спирките “Tehnicki muzej” и “Studentski Centar”.

След като разгледахме каквото бяхме набелязали, потеглихме към Любляна. Разстоянието между хърватската и словенската столица се преодолява за има-няма час и половина. 

Казано честно, наближавайки Любляна доста съжалявах, че аз съм зад волана. Беше много, много красиво и много зелено. Освен това хванахме “златния час” и пейзажите имаха очарователен златист оттенък. Много ми се искаше да можех да зяпам напосоки през прозореца. Уви, в името на всеобщата безопасност, се ограничих до бързи бегли погледи встрани и концентрация върху движението. 

И така… 

Любляна

Много харесах този град. Едновременно спокоен и оживен, модерен и приветлив. Тук можеш да се повозиш на лодка, на финикуляр, да разгледаш Замъка на Любляна… 

Символ на града и едино от най-известните обекти в него е Змейовият мост. Направен е на мястото на стария мост, прочут като Моста на месарите. Името на Змейовия мост идва от медните дракони, които го красят и пазят едновременно. Както лесно ще забележите, ако сте в Словения – драконите са силно обичан символ на страната. Смята се, че те я закрилят. Мостът се намира в центъра на Любляна. Там в момента, в който ние отидохме, имаше нещо като базар със занаятчийски изделия и сувенири от дърво. Естествено, не пропуснах да се залепя за тях, да позяпам типично в женски стил и да си понапазарувам. 

Край Замъка на Любляна

След като приключихме със сергиите, поехме в посока нагоре по черен път, водещ към Замъка на Любляна. Асоциацията ми беше все едно отивам на лозе. Не се шегувам. Когато бях малка и ходих с родителите си към лозето, вървяхме по доста подобен черен път. Но да не се отклонявам много… Стигнахме до замъка и се разходихме в околността – изключително природно и красиво място. Много ми хареса мостчето, което води към него – с дървени греди през бурна растителност – почти като в приказките. Отдадохме се на снимки и … септемврийското небе реши, че ще вали. Отначало просто преметнах шала си през глава, придобих леко ориенталски вид и продължихме с разходката. 

Дъждът обаче се оказа по-упорит от нас и ни принуди с най-бързата ни възможна крачка да си търсим местенце, където да се приютим и да хапнем. Седнахме в малко бистро в центъра. Поръчахме си пица. Оказа се, че такова нещо като традиционна словенска храна няма – поне ние не намерихме. Тук средиземноморското влияние в кулинарията е много силно, та… поръчахме си пица. Почакахме си я, изядохме си я бавно-бавно, а навън валеше ли, валеше… Поръчахме си и капучино. Отдадохме му и на него заслуженото време, но дъждът никак не възнамеряваше да спира. Тъй като не ни се оставаше и за вечеря тук, включихме отново на режим бързо ходене и се прибрахме до апартамента, който бяхме наели. Доста мокри и позамръзнали. 

Парка “Тиволи”

На другия ден се отправихме към един от парковете на Любляна – “Тиволи”. Голям и изключително поддържан парк. Беше истинско удоволствие да се разходим. Макар и в края на септември, все още имаше рози в розовата градина и лилии – в езерото с лилите. Най-приятни емоции ни доставиха катеричките. Там те са наистина много и постоянно виждаш някоя да прескача от клон на клон и да прибягва от дърво към дърво. Една прояви особено любопитство и с голям ентусиазъм се насочи към нас. Ако имахме орехче или лешник, можеше и да си станем големи приятели, но се разделихме само с приятелски поздрав и няколко нейни портрета, запечатани набързо с фотоапарата.

Езерото Блед

Няма да преувелича, ако кажа, че езерото Блед е една от най-известните забележителности в Словения. Определено има защо. Много е красиво, въпреки че дъждът беше с нас с цялата си сила. Трудно намерихме къде да паркираме, защото, както вече споменах, това е едно от известните места за посещение и задължителна спирка за всеки жаден за красота турист. Както и да е. Спряхме пред един хотел, платихме си стабилно за паркинг, сгушихме се под чадъра и заподскачахме между локвите. Заради мокрото време езерото беше обвито в мъгла. Сами се сещате, че в този си вид, Блед не ни показа най-доброто от себе си. Но… само за една торта време.

Наред с езерото, друго известно нещо в Словения, особено в Любляна е тортата “Блед”. Представлява многолистно тесто и сериозен пласт крем. Всички много се прехласват по нея и навсякъде я рекламират. Е, седнахме да я опитаме. В заведение с гледка към изваляващия се в езерото септемврийски дъжд. Да си кажа честно, тортата не ми хреса. Ставаше за ядене, но не беше нищо особено. Хубавото обаче беше друго. Докато си унищожим десерта, дъждът спря. Не че пекна слънце, ама поне спря да вали. Най-после отидохме към езерото. И отново като по команда влязохме в режим: “Снимай!”. Дам, доста снимки направихме. Над езерото има замък, но не бяхме на вълна замъци. Въпреки че с удоволствие бих останала в Любляна, беше време да тръгваме към Австрия – нашата същинска цел. И Любляна реши, че ще ни изпрати с още дъжд – за да ни върви по вода.

Следва продължение…

Анета Дончева