Мислех си как пиша този текст преди доста време. По логиката на „По-добре късно отколкото никога“ обаче го пиша едва сега – с идеята, че може да бъде вдъхновение за някого.
Наред с организацията на сватбата и всички задачи, свързани с нея, естествено започнахме да мислим и за пътуване. Въпреки че ме изкушаваха като идея екзотичните дестинации, решихме, че на този етап за нас не е особено разумно да даваме толкова много средства за далечно пътуване. Естествено, с ранни резервации и търсене на оферти е доста възможно цената да спадне, но ние организирахме сватбата си за три месеца и опция за ранни записвания просто не съществуваше. Не и ако искахме да пътуваме скоро след тържеството.
Затова решихме, че (след)сватбеното ни пътешествие ще е в Европа, при това с автомобил. Предимствата за нас бяха доста:
- мобилни сме и не се съобразяваме с разписания на транспортни средства – можем да пътуваме както между държавите, така и между градове и села, не ни трябва градски транспорт;
- roadtrip е приключение;
- забавно е – пеем, слушаме си музика, говорим си, редуваме се с шофирането;
- само по себе си пътуването с кола тип roadtrip си е доста сплотяващо начинание 🙂
- по-евтино е отколкото със самолет;
- нямаме ограничение с багажа;
- можем да спираме където и когато пожелаем;
- удобно е и не се съобразяваме с комфорта на други хора;
За целта трябваше да определим и кога. Определено искахме да е скоро след сватбата, но не и непосредствено след нея. От днешна гледна точка оценявам, че решението е било правилно.
След сватбата, но не веднага
Защо е по-добре пътуването да не е веднага след сватбата? Първо, защото за самото тържество обикновено пристигат любими хора от далечни места и остават ден-два. При нас беше така. Искахме да им отделим време. Второ, защото емоциите преди и по време на сватбата са толкова много, че са необходими няколко дни, за да се посъвземе човек, за да е готов за нова порция вълнения (а едно пътуване определено носи такива :)). И трето, но не и на последно място – реших, че ще е разумно да използвам двата дни отпуска, които по закон се полагат за сключване на граждански брак, за да си оправя документите. Информация и насоки за процедурите по смяна на адресна регистрация и документи за самоличност обобщих в този пост – погледнете, ако мислите, е опитът ми може да ви е от полза. Ако сте сменили фамилията си и ще пътувате в чужбина, но все още не са готови новите документи, вижте тук.
Два дни отпуска за брак от държавата
Що се отнася до двата отпуска, които споменах: вероятно повечето от вас знаят, но ще го напиша в случай, че мога да бъда полезна – според Кодекса на труда работодателят е длъжен да осигури два дни на служител за сключване на граждански брак. Ако датата, която сте избрали, е почивен ден или празник, дните ви се полагат непосредствено след това. Разбира се, необходимо е да удостоверите причината за отсъствието с копие на брачното свидетелство.
Дестинацията
Щом веднъж взехме решението да пътуваме с кола, не беше никак трудно да изберем къде. И двамата бяхме ходили в командировки в Австрия. И двамата бяхме решили, че с радост ще се върнем там. Преди сватбата сме си говорили не един и два пъти именно за Австрия, затова и решението тази страна да ни е цел, взехме единодушно. В случая обаче ние бяхме отдали предпочитанията си не към столицата – Виена, в която съм била два пъти, за съжаление все транзитно. Искахме да сме в някое малко градче в Алпите, да ни е спокойно и да се радваме на красиви пейзажи и пасторални гледки, а не на музеи, лъскави ресторанти и туристически атракции.
След недълго проучване се спряхме на Абтенау – наистина мъничко и спокойно градче, в близост до границата с Германия. Всъщност водещ фактор за избора ни беше и факта, че Абтенау е на около час път от други две места, които искахме да разгледаме – града Халщат в Австрия и Националния парк “Берхтесгаден” в Германия.
Тъй като пътувахме обаче с кола, си устроихме междинни спирки, за да ни е по-лек пътят. На отиване това бяха Загреб и Любляна – не бях ходила нито в Хърватска, нито в Словения, а Словения ме привличаше от няколко години насам. На връщане минахме отново през Словения, но през Марибор, втората спирка преди България беше Белград.
Какво е добре да имате предвид, преди да тръгнете към Австрия с кола:
По този маршрут има доста пътни такси, които трябва да платите, включително и такси за тунели, и за винетки. В Словения най-краткият период, за който можете да си купите винетка, е седмица, а цената е 15 евро. Таксите за тунелите са най-високи. За тунели плащахме само в Австрия. Сумарно свързаните с пътя разходи се събират грубо около 300 лв. Във всички изброени страни можете да плащате с карта, но това, което забелязах, е, че според означенията не навсякъде се приемаше карта Visa. Евро обаче се приема навсякъде.
Горивото
Ако колата ви се движи и на бензин, и на газ, имайте предвид, че в Австрия на много малко бензиностанции можете да заредите LPG и метан. По нашия маршрут имаше една в относителна близост. Накрайникът, с който зареждате в България, ще ви свърши работа – dish adapter. Почти всички бензиностанции по целия маршрут бяха на самообслужване.
Храната
Идеята беше да си позволяваме глезотийки, да хапваме по заведения, но не постоянно. Разполагахме с домашни плодове и зеленчуци и си взехме от тях, имахме и налични ядки, с които се запасихме. Установихме, че е много приятно да имаш измити и подготвени за хапване в колата плодове, тъй като цял ден сандвичи да ядеш, не си е работа. Ядките от своя страна определено много успешно спасяват от глад.
Извън времето и хапването в колата (и по бензиностанции) си пазарувахме местни продукти от супермаркети и си приготвяхме бързи хапвания – плато с различни видове сирена, салата и вино, омлет, наденички на тиган и т.н. За дългите пътувания между градовете си правехме сандвичи.
Застраховка
Направихме си застраховка както за нас, така и за колата. Тъй като бяхме зависими от нея, решихме, че ще се подсигурим с Автоасистанс, в случай, че изникне нещо непредвидено. Естествено, преди да потеглим от България, проверихме нивото на маслото, течността на чистачките, беше минала и оглед в сервиз. Купихме и резервни крушки за фаровете, мигачите и стоповете.
Нощувките
8 от 9 нощувки ни бяха резервирани и платени предварително. Ползвахме Airbnb. Нощувката в Белград бяхме планували да си запазим от Австрия, за да сме сигурни, че наистина ще спим в Белград. Всъщност запазихме и нощувката в Сърбия през AirBnb, но имахме неприятности с домакина. Въпреки че ни беше потвърдена резервацията автоматично, той ни писа, че няма как да ни приеме. Отказа и да ни отмени резервацията, което си е негово задължение, предвид ситуацията. Със съдействието на екипа на платформата всичко се нареди и ни върнаха без удръжки парите след около седмица. Решихме обаче, че последната нощувка ще резервираме през Букинг, тъй като времето ни беше кратко и не ни се рискуваше отново.
Регистрация в държавите
Имайте предвид, че според законите в съответните страни, домакините трябва да регистрират гостите си и за целта ви искат немалко лични данни. Това обаче е важно не само от гледна точка плащане на данъци, а и на законодателството на страната. В Словения, например, ако не бъдете регистрирани, ви заплашва глоба. Стигне ли се до глоба, платете я веднага, иначе може да ви вземат личните документи. За повече достоверност копирам текст от сайта на Министерството на външните работи: “Съгласно законодателството на Република Словения при пристигане в страната българските граждани са длъжни в тридневен срок да регистрират адреса си на временно пребиваване пред компетентните словенски органи. Това може да се извърши чрез администрацията на хотел, общежитие, чрез словенските наемодатели или лично от българския гражданин в местното полицейско управление. При неспазване на Закона за адресна регистрация на Република Словения се налага глоба, която трябва да се плати незабавно, в противен случай временно се отнемат документите за самоличност.”
Ето маршрутът по дни и дестинации:
Ден 1: Пловдив-Загреб. Около 930 км. Това беше и най-дългият ден от гледна точка на пътя. С граници, бързи спирки за тоалетна и едно малко по-дълго спиране за хапване, пътуването отне общо 13 часа. Шофирах само около 2 от тях и в края на пътуването вече търпението ми се беше поизчерпало. Знаех обаче, че няма да има повече дни, в които да минаваме толкова много километри и някак си се мобилизирах.
Ден 2: Загреб-Любляна – едва около час и половина път. Времето до 16,30 беше посветено на Загреб. Пристигнахме в Любляна в късния следобед. Имахме време да излезем, за да си напазаруваме и да си подготвим вечеря.
Ден 3: Любляна – денят беше за това да се потопим в града и да го изживеем по нашия си начин.
Ден 4: Любляна – езерото “Блед” – Абтенау – до обяд прекарахме времето си в Любляна, имахме около три часа път, валя ни доста дъжд и пристигнахме следобед.
Ден 5: Абтенау – Национален парк “Берхтесгаден” – Абтенау– около час път в посока, прекарахме деня в Алпите и край езерото Königsee.
Ден 6: Абтенау – Халайн – Берхтесгаден – Абтенау – общо около 100 км
Ден 7: Абтенау – Халщат – Абтенау – около 30 км в посока
Ден 8: Абтенау – Марибор – около 300 км
Ден 9: Марибор – Белград – около 500 км
Ден 10: Белград – Пловдив – около 550 км
За да не правя безумно дълги постове, предстои като отделни публикации да пусна кратички пътеписи от всеки град – нашите преживявания в него и това, което смятам, че би било полезно и на други пътешественици.
Анета Дончева
Вижте още и:
Сватбено пътешествие с кола, част 1: Загреб и Любляна
Сватбено пътешествие с кола, част 2: Австрия и частица от немските Алпи