Бледосините нишки на утрото едва пролазваха черната обвивка, с която нощта покриваше земята. Бях отворила очите си отдавна, а отсрещните прозорци вече светеха в ритъма на вторника.
Само след около двадесет минути щеше да се чуе познатият повик на алармата, компютърът щеше да засвети в работен режим и барабанът на днешните задачи да задумка.
Преди обаче да хвана здраво палките, щеше да е моето време да посрещна новия ден.
Една от хубавите страни на работата от вкъщи.
Бавното начало, събрано в около петнайсетина минути ритуал за хубава сутрин.
Ароматът на току-що изпечени филийки и разтопен върху тях кашкавал, звукът от кафемелачката, настроена на точната степен на смилане на кафето. А после – Негово Величество Кафето… Нежно със своята пухкава пяна, но достатъчно силно, за да те накара да се влюбиш в този все още незапочнал ден.