Почти година мина от заснемането на тези кадри. Но за мен те все още са емоция. Свидетели на сбъдната мечта на две момичета, които създадоха тази мечта във втори курс. И я сбъднаха… няколко години по-късно.
Но все пак – Италия, крем кафе, малки улички, пица с картофи, която поръчахме поради загуба в превода, но която се оказа мнооого вкусна.
И още… спомени за една последна терасна вечер, в която ни „свърши“ интернетът, успоредно с бутилката бяло вино.
Аромат на жасмин, разходка с лодка.
Кадри! Много кадри, запечатани и незапечатани, опитани, помирисани, запомнени, смеещи се.
И традиционно ястие с волска опашка, и дъъъъълги опашки туристи.
Лудо препускане от цел на цел.
Заветно търсене на спасителна пейка след 10-часово ходене.
Италия, една мечта, след която следва друга.
Анета Стефанова