Случайността на фолклорните ноти

IMAG3680Да си на квартира за няколко дни в чужда страна – има някакво очарование. Пренасяш се в чужд дом. В чужд свят. Влизаш в него рязко, без идеята да го опознаваш. Просто така. Запазен по интернет достъп до една стая, до късче нечий живот, за няколко дни. И попадаш в чужда вселена.

На шестия етаж. Дървени стълби. Пред едната врата скупчени детски играчки. На третия етаж от дръжката виси картонен плик, а на петия – чадър.

Съседът звъни на домакина ни да провери дали сме пристигнали в правилния апартамент.

Две кучета в съседната стая. Мирише на тях. Цветя по балконите. Пиано. Стари книги. Нови книги. Среднощно звучене на музика. Стари метални кутии за брашно и захар. Червени.

Вечеряме – рибени консерви, пълнозърнести хлебчета и бяло вино. Аугусто влиза да си направи кафе. Пита ни дали сме от София. Като бил осемгодишен, майка му го довела в нашата столица. И във Варна. Мисли си, че още помни морето. Кафето е готово. Излиза.

Докато обираме последните мариновани сардини, Аугусто се връща. С три книжки. Детски. Български, преведени на френски. Точно на 24-и май.

IMAG3807

Аугусто е композитор. Пише музика за театър. Обяснение за среднощните ноти, които излизат изпод неговата врата и неканени, но добре дошли, влизат под тесния процеп на нашата.

Стягаме багажа. Така, както влязохме в този свят, така и ще си отидем. Рязко. По стълбите.

Песента се сменя, докато опитам да заменя хаоса от дрехи със стария си, без следа от нашето идване, ред… замирам. Музиката! От съседната стая звучи фолклор. Български! Двуглас. Все още е 24-и май. Денят на българската просвета и култура. Случайност…

Анета Стефанова

Споделете публикацията: