Слънцето се търколи като узряла диня през август, окъпа се в синьото море, поохлади се и се спря в септември. Някак неусетно наметнахме рамене, покрихме колене. Показваме само по някой крак в сандал – някои от смелост, други по навик, трети – от носталгия по зноя. По обяд, като понаберат инерция градусите, може и ръце да разголим, ама толкова. Септември трепка в дните, окъпва нощите, охлажда още топлия асфалт и с дъха си започва да шари листата.
И някак пак ми се допи билков чай в огромната чаша, пак си мечтая за сгушена книга, за греяно вино и топли прегръдки, за олекотена завивка на фона на барабанящия дъжд по прозорците. Съботните сутрини пак ще ухаят на мъфини, неделните вечери – на печена тиква, а в делниците кестени ще подскачат във фурната.
И докато африканските температури редят в колажи веселие, път, плаж и скокове в басейна, то меките септемврийски лъчи са платно с пъстри пейзажи и бавни съзерцателни разходки.
… а нощите с „р“ са разговори, чаша с топъл шоколад, пламък, отразен в любими очи, и споделяне.
Анета Стефанова