Един италиански писател, който ми е напълно неизвестен, но за някои хора бил известен като Трилуса, бил написал, че „щастието, в крайна сметка, е мъничко нещо“.
Е, да видим…
Щастие е да вдишаш аромата на току-що разцъфналите розови-бели цветчета на ябълковото дръвче.
Щастие е да погалиш четириног приятел.
Щастие е да се прибереш преди бурята.
Щастие е случайно срещнат в блока да ти пожелае „Приятна вечер“.
Щастие е да очакваш – нещо или някого.
Щастие е да пуснеш въображението си и да се рееш след него.
Щастие е да си у дома. Голямо щастие.
Щастие е да ти е спокойно.
Щастие е да споделиш смеха, но е щастие и да има рамо, на което да поплачеш.
Щастие е първото нещо, което видиш сутрин, да е анимирано послание с пожелание за успешен ден.
Щастие е да имаш приятел, който ще прекоси отново целия град, за да ти върне забравена бутилка вода.
Щастие е да ти е щастливо без причина. Да качваш върхове, да сложиш на гръб оранжевата раница, да се качиш на влака или на самолета, или просто да вървиш – нанякъде, без посока и без цел, по непознатите пътеки, но с добре познат човек.
Щастие е да си влюбен в залеза, щастие е да посрещаш изгрева.
Щастие е да гребнеш дълбоко в бурканчето с шоколад. Щастие е и ароматът на домашно приготвена закуска.
Щастие е меката светлина, флиртуваща безсрамно с всичко и всеки, онази светлина, точно преди слънцето да заспи.
Щастие е да виждаш звездите (в големия град това си щастие от доста рядък вид).
Щастие е да прегръщаш искрено. И да те прегръщат искрено.
Щастие е да четеш и да се вдъхновяваш, но още по-голямо щастие е да пишеш вдъхновено.
Щастието, уважаеми Трилуса, в крайна сметка не е мъничко нещо. Не, то е цялото от малките неща, малките пискели, сливащи се в екрана на душата ти. Онези пясъчинки, които изпълват горната стъклена част на пясъчния часовник (дори нямам предположение как се казва), но не изтичат надолу. Щастието е куп мъничкости, които ти дават мир и сън вечер. Щастието е десетки мускули, оформящи усмивка.
Щастието е, че живея тук и сега, че имам хората, които имам, тези, които съм срещнала, орбитите ни са се разминали, но имам спомените с тях. Щастието е хората, които ще срещна, пътищата, които ще пропътувам, гледките, които ще видя, мислите, на които ще вдъхвам живот, и, силно си го пожелавам – годините, които ще изживея.
Не, щастието не е мъничко нещо. Или дори да е, е най-жадуваното мъничко нещо.