Моментите на кризи ни носят възможности, към които никога не бихме погледнали, ако не бяха се появили именно кризисните обстоятелства. Точно около това твърдение гравитира романът на Катрин Сентър “Щастие за начинаещи”.
Всъщност книгата започва като доста типичен чиклит, но фактът е, че за разлика от много книжлета от жанра, които съм зарязвала бързо-бързо, е многопластова и има доста психология. И е факт, че ме задържа до края поради няколко причини:
Героинята поема на поход по оцеляване в планината, а аз обичам истории за планини, красоти, изпитание на човешките възможности и преодоляване на ситуации, в които не си и посмявал да помислиш, че ще попаднеш…
Вижте също и: „Планината помежду ни“: да оцелееш на инат
Катрин Сентър ниже сюжета така, че да покаже, че за всеки има място под слънцето, дори този някой на първо време никак да не се връзва в общата картина на групата;
“Щастие за начинаещи” разбива стереотипите, че физическата подготовка е от съществено значение, когато стане дума за оцеляване. Както и шаблона, че на харизматичните и привличащи като с магнит околните хора животът им тече по мед и масло и е осеян с маргаритки.
Или за да съм по-конкретна – главната героиня Хелън се развежда със съпруга си алкохолик и тръгва да дири себе си или поне някаква форма на своето по-щастливо Аз. Записва се на курс по оцеляване, който се слави с това, че не всички курсисти оцеляват. И разбира се, за да е романът роман, се появява и Принцът, в чиято роля е най-добрият приятел на несериозния малък брат. И този Принц е с десетина години по-малък, безумно обаятелен, изненадващо интелигентен и изправен пред сериозна медицинска диагноза – наближаваща с голяма скорост слепота.
Още на тема планина и оцеляване: По билото на живота
Нишка, която ми беше интересно да проследя от чисто психологическа гледна точка, беше как героинята, потънала в своята собствена болка и изцедена от една огромна трагедия в детството, извървява дълъг път, докато осъзнае, че именно тази огромна болка й пречи да погледне на малкия си брат като на любящ и пазещ гърба й младеж. Вместо това го смята за абсолютен несериозник, който е велик в обещанията под формата на думи и частта с действията сериозно му убягва.
И като допълнителна екстра в сюжета на книгата се появява и една пазена с десетилетия семейна тайна.
Разбира се, краят е хубав. И, разбира се, Хелън съвсем успешно прекосява финалната лента на пътя си към щастието.
Вижте още и: Щастието (не) е мъничко нещо
“Щастие за начинаещи” безспорно е чудесно надъхващо четиво за предстоящата пролет и приятна компания за плажа. Бих я препоръчала, ако имате нужда от ентусиазъм и/или смелост, за да предприемете нещо ново и нетипично за собствената ви природа, ако харесвате романите за оцеляване сред природата, ако сте почитатели на позитивната психология… или ако търсите любовта.
Ето и няколко цитата от “Щастие за начинаещи”, които ще ви помогнат да усетите стила на Катрин Сентър и да се вдъхновите на тема: „да откриеш щастието“:
“На колкото повече неща обръщаш внимание – продължи тя, – толкова повече ще мислиш за хубавите неща и ще си ги спомняш”.
“Щастието е свързано по-скоро с търсенето и разпознаването на целите, отколкото с придобиването им.”
“Имането не те прави щастлив. Щастлив си тогава, когато оценяваш какво имаш.”
“Да получиш онова, което искаш, не те прави щастлив.”
“Някои целувки са предизвикателства – други обаче са просто истини.”
“Децата не могат да видят истински родителите си, докато не пораснат.”