Понякога просто септември се излива в теб
и прелива през крайчеца на очите ти.
Като спукан кран на насъбралото се лято,
като дълго обуздавана стихия,
като… себе си.
Тогава спираш да гледаш към вънка на август
и се затваряш в твоя вътрешен септември.
Сгушваш се в кръглото на Р-то му,
затваряш очи
и ги оставяш сами да се отмият.
А те рисуват тебе в завоя на рекичките…
После ставаш, разгъваш кръглото на Р-то,
заставаш до неговата права чертичка
и решаваш, че все пак там,
в другите букви,
няма да вали.