Станах, за да си взема одеялото. Целувките на слънцето вече се отлющват от кожата ми. Септември е направил сатенената нощничка хладна, мидичките не са по пясъка, между стъпките ми, а в гардероба. Събрани в торбичка. До тях лежи и бутилка слънчев пясък. Консервирано лято за спомени.
А искам огън и юлско звездно небе, августовски падащи свещички в нощта. Палатки и ромолене на река, залези над язовири и потящ се от жегата сладолед.
Искам щурци, цветя в косата, топъл покой в полунощ и планини с летни цветя.
Като пясък през пръстите ми се изнизаха летните дни, като черни лястовички, наредени на жиците, изчезнаха като сладолед, останал насаме с мен, като морска вълна, превърнала се в пяна…
Е, ще си взема одеялото. И чадърът с цвят на слънце ще приготвя. Ще събирам есенно злато изпод дърветата, ще топля длани около димящия ментов чай и ще гарнирам дъжда с ябълков сладкиш и уютни разговори зад запотения в пороя прозорец.
Ще!
Ама до догава ще си събера още някой лъч, ще разходя пак воланите на летните рокли и ще си полетувам още мъничко в кафеникавостта на кожата си… докато ги има по нея слънчевите целувки.
Анета Стефанова