момиче държи балони с цифра 30

Събудих се на 30

Събудих се на 30. И не, не беше филм и аз не бях актриса. Съвсем истинско си беше. Противно на всички шеги с Генерала и това, че всички рождени дни се отлагат през месеците на извънредна ситуация, дните от май пропълзяха до 20-и и станах на 30. Както брат ми каза – „вдигна левъла“.

Да, заради извънредните обстоятелства пропуснах осъществяването на извънредно парти, но пак беше прекрасно. Телефонът ми иззвъня извънредно много пъти и получих извънредно много съобщения…  Благодарение на всички тези чудесни хора, които познавам, датата се превърна в истински празник.

Стигнах на третото ниво с десетки, а толкова много се случи на второто…

С 30-те дойде осъзнатостта, стремежа да съхранявам повече себе си, да се грижа по-добре за здравето си и, неизбежно, Равносметката. Какво се нарежда под Онази дебела линия, какъв човек са те направили 20-те.

Рождените дни сами по себе си са си повод за равносметка, а когато са кръгли, теглиш двойно по-дебела линия, преглъщаш и започваш да смяташ под нея.

За последните 10 години всъщност пораснах. Двайсетте са си важно ниво – ако се придържаме към темата с нивата. Двайсетте те прехвърлят от тийнейджърските щуротии към етапа „виж сега, момиче, нареди си приоритетите и действай“.

Двайсетте бяха импулсивни, но и доста отговорни, бяха споделени, изживени, осмислени. Университет, първата работа, приятели, втората работа, втора доза от същия университет, пътувания, третата работа… Бяха срещи, от които колкото и да разбереш за другия, разбираш повече за себе си – какво си ти, какво искаш, какво търсиш, какво определено не искаш, с какво ти е ОК и с какво не. Двайсетте донесоха и препятствия, и победи, и любов, и цели.

И 30 започва с надежди, с планове, с много „искам“ и с повече „обичам себе си“.

И така, здравейте, мои 30! Бъдете щедри и щастливи и дано, както казваха в една реклама „най-хубавото предстои“!

момиче с рокля и балони

 

Споделете публикацията: