канела коледа

Събота

Събота – среднощно петъчно прибиране.

Мъгла, залепнала по прозорците.

Силно черно кафе. Подаръци за под елхата.

Топли ботуши и декемврийски студ, сгушен в шала ми.

„Не се сърди човече“ в кафене на втория етаж.

 

Пръчица канела се протяга върху резен портокал, мързеливо плаващ в греяното вино.

 

Събота е внезапно спряло електричество.

И романтика, танцуваща според обстоятелствата.

Свещи, тъмна улица и играещи пламъчета по стената.

Тишина, прекъсвана от стрелките на часовника, маршируващи по циферблата.

 

Туристическата лампа свети в банята

… когато индикаторът на бойлера оцъкля червеното си око.

Цивилизацията подава заявка за присъствие.

Иска да ме върне в ритъма на електромера.

 

Отхвърлям я.

 

Под одеялото съм пак на 8.

В тъмното календарът е изчезнал, взел е и последните две десетки с лета.

Половината град намига изпод свещи към онези по-прости времена.

 

И е тъй спокойно в мислите ми….

Виното е още топло. Дъха на канела.

А събота заспива там, под украсената елха.

 

Анета Стефанова

Споделете публикацията: