Събота – среднощно петъчно прибиране.
Мъгла, залепнала по прозорците.
Силно черно кафе. Подаръци за под елхата.
Топли ботуши и декемврийски студ, сгушен в шала ми.
„Не се сърди човече“ в кафене на втория етаж.
Пръчица канела се протяга върху резен портокал, мързеливо плаващ в греяното вино.
Събота е внезапно спряло електричество.
И романтика, танцуваща според обстоятелствата.
Свещи, тъмна улица и играещи пламъчета по стената.
Тишина, прекъсвана от стрелките на часовника, маршируващи по циферблата.
Туристическата лампа свети в банята
… когато индикаторът на бойлера оцъкля червеното си око.
Цивилизацията подава заявка за присъствие.
Иска да ме върне в ритъма на електромера.
Отхвърлям я.
Под одеялото съм пак на 8.
В тъмното календарът е изчезнал, взел е и последните две десетки с лета.
Половината град намига изпод свещи към онези по-прости времена.
И е тъй спокойно в мислите ми….
Виното е още топло. Дъха на канела.
А събота заспива там, под украсената елха.
Анета Стефанова