Последната събота на август. Зелена, с аромат на билки, с разпръсната по поляните мащерка и много детелини.
Хълмове.
Коне. Като излезли от картина, ама пасат.
***
Последната събота на август. Играеш на топка и забравяш на колко точно години си всъщност. Внимаваш само да не настъпиш бебето бигъл – две кадифени уши и розово тумбаче. И това е единствената ти грижа.
***
Последната събота на август е ден, в който ти се иска да си напълниш пазвата със слънце и да го оставиш да тe топли до следващия май.
Ден, в който искаш да останеш, да не се завърнеш в понеделника и да не се налага да нагазваш в септември и локвите му.
***
Дойде ли нощта, ти се ще да пуснеш връвчица към луната, да побягаш с нея по поляните или да я търкулнеш надолу по хълма. Луната обаче е далеч, гледаш само как осветява гората и лицата на приятелите ти. Пеете й за крокодила Гена и че морето е до бара, въпреки че море няма. Бар също няма, но пък бирата е ей-там, две стъпки по-наляво, до големия камък.
***
Последната събота на август е вечерта, в която можеш да заспиш сгушена и да слушаш как звездите си бърборят. Вечер, която продължава до звъна, идващ от преминаващата по поляната крава и възторженото й звучене. Тогава осъзнаваш, че събота е преляла в неделя, кравите са будни, нощта се е сменила с ден, звездите са отстъпили пред слънцето. И че е последната августовска неделя. Топла, прекрасна и доста сънлива неделя.
Започна с кафе, приятели и бигълче за галене.
Анета Стефанова