Тъй като май наближава, у мене изплуват спомени от едно прекрасно майско пътуване по момичешки. Но да посетите Рим си заслужава през всички месеци, дори и да не видите Папата. 😉
Мащаби и кокетност обикновено са две абсолютно изключващи се понятия. В Рим обаче колосалните размери на хилядолетните паметници са в съвършена симбиоза с нежната кокетност на тесните павирани улички, оживени от пъстри цветя по прозорците. Отворените дървени кепенци сякаш махат, за да привлекат вниманието на хилядите туристи, а уханието на жасмин щедро се разнася из въздуха и омагьосва с очарованието си. Да, през май Рим мирише на жасмин. И е зелен. Много зелен.
Иглички в небесата
Огромни борове извисяват аполонската си осанка по всяка главна улица, а цветни градинки привличат хиляди туристически обективи. Зеленина има дори по забележителностите. За отмора от тълпите, желаещи да се потопят в древното величие на Колизеума, разположеният срещу пословичния амфитеатър Палатински хълм предлага розови градини, панорамни гледки, артистични фонтанчета и чешмички с хладна питейна вода.
Напред през тълпата
Всъщност в Рим чешмички изскачат кажи-речи на всеки ъгъл, а фонтаните радват от всеки площад (а броят на площадите е значителен). Един от символите не само на италианската столица, но и на любовта, е фонтанът „Треви“. Той е нежен декор на сцени от не една и две филмови ленти, включително на „Сладък живот“ на Фелини. Площадът около него дотолкова е пълен с хора, че предвижването става с промушване в тълпата. Всъщност тълпи в Рим никак не липсват. Пред всеки туристически обект се вият внушителни опашки. В някои случаи обаче спасение има – онлайн билет или туристическата карта Roma Pass. Картата от 38.5 евро с валидност 72 часа осигурява безплатен вход за два музея и неограничено ползване на обществения транспорт и спестява часове чакане пред Колизеума (цените са актуални към 2018 г.). За Ватикана, където е другата виеща се много десетки метри опашка, не важи, но там спасението е в билет, купен по интернет. Предлага се опция и за 48 часа като цената на картата е 28 евро.
Изящество на четката
Във Ватиканските музеи изкуство, религия и история се преплитат – представени са предмети от Древен Египет (сред които отлично запазена мумия и саркофази) до късния Ренесанс. Изложени са картини от повелители на платното като Леонардо да Винчи, Тициано, Караваджо и много други. Изумителна с майсторството и красотата си е залата с географските карти, чийто таван е изрисуван с отделни картини – вървиш десетки метри с поглед, вперен в тавана, снимаш, възмущаваш се, че снимките не отразяват и на половина красотата на реалността, отново гледаш, придържаш врата, омалял до болезненост, и продължаваш да се възхищаваш. Следващият такъв спиращ дъха момент е Сикстинската капела. Там религиозни сцени са майсторски пресъздадени по целия таван. Залата е препълнена с народ, а охранители насочват потока от хора, призовават за тишина и забраняват снимането. От Сикстинската капела има пряк път до базиликата Свети Петър (входът отвън е предизвикателство за стоицизма дори за най-търпеливите поради дължината на опашката). Базиликата пленява с мащаб, художествено и архитектурно майсторство. Тя е най-голямата в света християнска базилика – площта й е 22000 кв. метра, а в нея едновременно могат да се молят 20 хил. вярващи.
В ритъма на греблата
Наред с многото забележителности, въодушевени туристи и красоти навсякъде, Рим предлага и много късчета спокойствие. Паркът край вила „Боргезе“ е едно от онези прекрасни зелени местенца, където дишаш с пълни гърди, наслаждаваш се на птичата песен, радваш се на цветя и следваш уханието им из алеите. Усещането за оазис на спокойствието се допълва от езерото, в което е величествена статуя на Исус. В спокойните води плуват патици, а за да е насладата пълна, се предлага наем на лодка. Когато пролетното слънце гали, а наоколо всичко е потънало в зелен разкош, да се движиш с плавния ритъм на греблата, е повече от отпускащо и някак си… холивудски идилично.
Една дума: пица
И за да е цялостно зареждането на силите – няма нищо по-добро от истинска италианска пица. Без значение с какво, тя е безусловно вкусна. Интересен е вариантът с картофи – ние го опитахме заради изгубване в превода. Италианците не говорят английски в общия случай, особено в пекарните, съответно не могат да съдействат с насоки. Така се озовахме с парче пица с настъргани картофи и моцарела. Много е вкусна!
Бодрост на един дъх
Кафето е в различни разновидности – под „кафе“ там се разбира силна напитка в количество като за шот. Кореняците го изпиват на един дъх, още на бара. Същото това минималистично количество, но с екстра – глътка алкохол по избор, се подвизава в менюто като кафе корето. Така любимото у нас дълго кафе, там е известно като американско. Ако искате да поглезите небцето обаче – крем-кафето е прекрасен избор. Нежната кремообразна консистенция, охладена и подсладена, се сервира с лъжичка (а за допълнително удоволствие и с шоколадов сироп). Виното е другата винаги правилна опция. В Рим срещу няколко евро се предлагат бутилки с прекрасни вкусови качества и фин плодов аромат.
Волска опашка в чинията
Традиционно италианско ястие е волската опашка. Въпреки че звучи странно, е много вкусен местен специалитет – приготвя се с доматен сос и зеленчуци. В нашия случай беше с едри парчета целина и нарязани на кубчета моркови. Като цяло ястието е доста питателно и мазничко (или поне нашето беше), но пък това не е причина да се лишите от шанса да го опитате. Чаша хубаво вино идеално го освежава. Интересно за италианската кухня, е, че там цветчетата от тиквички са на почит. По пазарите се предлагат както само цветчета в тарелка, така и цветчета, заедно с малки тиквички. Тях не ни се отдаде възможност да ги опитаме, но пък Италия е любов за цял живот, така че определено някой следващ път…
Анета Стефанова
Текстът е публикуван в сп. „Агрозона“