Тази мисъл я чух в един филм. Не помня кой беше филмът, но помня мисълта – „Щастливите хора ходят без часовници.“ И ние така, пет девойки, оставихме часовниците си в София и превключихме на щастлив режим. Единственото отброено време бяха часовете, през които влакът ни пренасяше през пространството. След това всичко навлезе в лятно безбрежие.И всичко се случваше под знака на някаква вълшебност. В точния момент, тъкмо за представлението на топящото се слънце, джапанките ни дошляпваха до терасата. Завесата на здрача падаше и спектакълът започваше. Златисто-червено-оранжеви отблясъци танцуваха по небесния свод, покланяха се пред созополската публика и грациозно се оглеждаха в огромното солено синьо огледало.
Финалът винаги беше сходен – розово-лилава сиюта в черноморски стил. Но никога не ни омръзна. Защото след края винаги имаше начало. Едно начало, в което светлинките на стария град трептяха малко по-вдясно от тези на новия. Начало, в което акостиралите на пристанището яхти се замерваха със сенките си и разиграваха една своя тайнствена и трудноразгадаема игра.А морето…то носи свобода. Плисъкът на вълните по горещата ми кожа носеше онова усещане за живот, което агресивните ласки на обедното августовско слънце безпощадно изпиват. А докато тялото ми попиваше дъх на морска сол, запомнях радостта от дългите морски моменти. Разбирах напълно теориите, според които водната среда е съвършено естествена за човека. Ама как не! Тя си е радост в синьо-течен вариант 🙂
И сега, когато август безпощадно се отронва, още чувам как с всяка стъпка песъчинките, изхвърлени от ходилата ми, звънтяха по миниатюрните парченца миди. Плажът беше тих, романтично самотен – само ние, тук-таме шарени хавлиени петна по златистата жарава, и още няколко човека, съблекли дрехите и суетата си. Живеехме в лятото и правехме от лятото живот.Лятото е време да се пуснеш по вълните и да ги оставиш да отнесат всички обременения. Да събереш в шепа всички грижи и да ги пуснеш по вятъра. Да пиеш фрапе на брега и да преследваш с поглед рибите в идеално бистрата вода.
Лятото е време, когато пясъкът хрупа между страниците на книгата ти, а кожата ти мирише на плажно масло. Това време елегантно пристъпва към есента. Ама и септември може да е летен – гальовно слънчев и щастлив. И през септември мога да си забравям часовника 🙂Анета Стефанова