„Р” пропълзя в септемврийските дни. Подплаши градусите, пълзящи по термометъра. Те хукнаха надолу и вече 4 дни вали.
С първите няколко часа дъжд си казах, че може би есента е дошла.
Бягайки от тържествуващите потрепвания на „р”-то, се скрих за има-няма два-три часа в мъничко заведение край центъра. Чакайки дъждът да спре, обядът премина в следобедно кафе.
Сега лежа под меката завивка, гледам сивото на небето и ставам тих свидетел на мокрите целувки, които капките на септември лепват сластно на дървото пред прозореца.
Лятото е прибрало зеленото си.
Есента е напръскала листата със злато, свалила е с целувки голяма част от тях.
„Р”- то на септември продължава да трепти и да вали в прозорците.
Анета Дончева
