Лятото е с вкус на диня. На сладост. И на изживян момент.
На солена вода, изсъхнала по кожата ми.
(Като) Целувка.
Лятото се разбива в последните дни на август както вълните се разбиват в скалите.
Но пръски остават. И още няколко августовски дни.
Още сок от диня по пръстите и сладост по устните.
Пясък, полепнал по кожата.
В прегръдка.
Звънти там, където Велека се влива в морето.
Нашепва морски истории.
Повява кадри, останали незапечатани.
И следващата вълна ще прелее в септември.
Ще съблече нагло банските, ще потръпне от хлад кожата.
Ще настръхне лятото и ще се облече по-топло.
Ще! Но не и докато август се къпе в календара.
Не и докато позира закачливо на скалите.
На същите скали, в които септември ще се блъсне.
И трийсет дни ще се разпръсква…
Анета Стефанова