След осем търкулвания на календара
усещаш, че си застинал някъде в третото.
Има толкова много неизживяно, невидяно, неусетено.
Толкова много нестегнати за път куфари.
Под звездното небе на август
зимните копнежи са преминали в лято.
Пълната луна отскача бавно от липите,
обзета от цикличната си безкрайност.
Изскърцва съседската врата.
Връзка ключове пропява в мрака.
Под звездното небе на август
котката спи под прозореца.
Под звездното небе на август
клоните на старата лоза шават пред лампата.
И отново топла августовска тишина.
И зимни копнежи, облечени в лято…