Това е книга, която остана в мислите ми дълго, след като бях прелистила и последната й страница. Това е книга, над която смъщвах вежди от ужас и се засмивах. Книга с прекрасен диалог, духовити герои и силни персонажи.
Това е „Планината помежду ни“ от Чарлс Мартин. Издателството е „Бард“, а преводът е много добър, на Анета Макариева-Лесева.
Книга за оцеляването, за смъртта като неприемлив избор и за силата просто да слагаш крак пред крак, дори когато мислиш, че силите ти отдавна са погълнаги от ледената пустош, от тежката травма и от безизходната ситуация.
„Планината помежду ни“ е и книга за отношенията – на първо място между хората, а след това между мъжа и жената. 364 страници за грижата към непознатия, който ще се превърне в целия ти свят. За красотата и силата на любовта, за решенията и цената на отстояването им. За страстта да се живее този живот, въпреки трудностите, въпреки планината, въпреки снега, въпреки безнадежността…. въпреки самия живот.
Дори да оцелееш в самолетна катастрофа, не значи, че си оцелял. Оцеляваш само, ако духът ти оцелее.
Анета Стефанова