Светът ни днес е парадокс. Парадокс, в който едни ядат гъши дроб в сушени кайсии от сребрърни подноси на изискан коктейл, други скачат по площадите, за да защитават дроба на гъските и вегетарианската диета. А трети и през ум не им минава да разсъждават върху въпроса върви ли, лети ли или просто си расте под …
Един италиански писател, който ми е напълно неизвестен, но за някои хора бил известен като Трилуса, бил написал, че „щастието, в крайна сметка, е мъничко нещо“. Е, да видим… Щастие е да вдишаш аромата на току-що разцъфналите розови-бели цветчета на ябълковото дръвче. Щастие е да погалиш четириног приятел. Щастие е да се прибереш преди бурята. …
Странно как улиците, по които си разхождал безброй пъти всичките си обувки, заживяват нов живот, когато мракът на юли разнежи дългите им и прекрасно несъвършени тела. Обектите са същите, но други. Прикрити и потънали в тайнственост, разкриват само тази част от себе си, която режисьорите на уличния спектакъл са определили. Виждаш не хора, а силуети …
Задъханият делник отпуска здравия си хват, мощният рев на глобализацията затихва. Неоновите реклами, билбордите, изнервените клаксони и форсиращите автомобили в тази реалност просто не съществуват. В това градче се връщаш десетилетия, дори столетия назад, и пак оставаш в съвремието. Това е Трявна – спокойна, щастлива, красива и артистична. Вървиш, гледаш, снимаш и се чувстваш някак …
Старите тефтери са като моментни снимки от тогавашното ми Аз. Пазят записани мисли, които са ме вълнували, песни, които съм харесвала, цитати, които са ме впечатлили, заглавия на книги, които съм искала да прочета. Открих и чаровни рисунки от любими хора – три пиленца и едно пингвинче. И ми стана някак топло… Спомних си ситуациите, …
Кафето е черно и горчиво. Сервирано в керамични чашки. И в него се отразява небето. Онова свободно и синьо небе, което се рее над полята, онова небе, което се оглежда нарцистично в Дунава. Тук е спокойствието на детството и усещането за дом. Тук са розите, по които пчелите кокетничат за снимка. Тук черешите спират да …
Да държа в шепите си свободата и да вдишвам морето. Да наметна вятъра през рамо, да пея с птиците, да тичам боса върху стоплени от слънцето камъчета, да се къпя в златистия пясък. Да рисувам с очите си пейзажи и да гоня вълните.© Анета Стефанова
