Терасни мечтания

Пред прозореца ми се ражда живот. Ставам свидетел на животворенето на тази липа. Заживях в прозореца зад клоните й през лятото. Знойна жега и яркозелени листа. Изпратих окапващите кехлибарчета през есента. И ги събирах, опадали по терасата. След това гледах клоните ту черни и самотни, ту покрити от снежен воал. А сега…сега се ражда живот. …

Терасни мечтания Read More »

щъркел на обрано поле в Добруджа

Земя за живот

Естествено като диханието. Тайнство. Влагане на семето в земята. Разравяш почвата, изкопаваш малко легълце за семенцето, поливаш със слънчева вода – да не измръзне семето. И го завиваш с пръст. Покриваш го, заравяйки длани в земята. Усещаш я – топла и влажна под пръстите ти. Жива. Като че ли всеки момент ще затупти като човешко …

Земя за живот Read More »

В Капана

Той е очарователен. Духът му е млад, но стилът му личи отдалеч. Винаги успява да ме развълнува, да ме изненада, да ме вдъхнови. А дамата на сърцето му…е изящна. Грациозна. Елегантно и някак си невероятно естествено вплита тялото си в него. Ах, каква двойка са! Голяма любов! Ама не ревнувам. Всеки си има своята любов. …

В Капана Read More »

Да тичаш с любов

Тичането е метафора на живота. Влагаш енергия, за да изминеш разстояние. Преодоляваш себе си, за да продължиш, след като вече си имал лудостта да се впуснеш в бягането. Потиш се и си уморен, но не се отказваш. Продължаваш, защото имаш цел. С всеки изминат километър знаеш как да дишаш по-добре, как да движиш оптимално тялото …

Да тичаш с любов Read More »

То! Морето

Голямото, синьото, бурното, щастливото. Морето. Морето, окъпано в онова спокойствие на февруари, разкъсвано само от крясъка на чайките. Пясъкът, когато е просто пристан на вълните, а не плаж за туристите. Солеността, която можеш да уловиш на кристалчета във въздуха. Усещането за дивост, безбрежие и покой. За радостта от момента. За енергията, която Синьото таи в …

То! Морето Read More »

Ах, този трепет!

Какво нещо е трепетът у хората! Днес за пръв път от седмици се показа някакво слънце, поразкапа се натрупалият се лед и ТОЙ затрептя… Онзи трепет! Трепетът, който винаги ме завладява тогава, когато не знам все още дали зимата е успяла да разгърне пълния си потенциал или … най-„доброто“ от нея тепърва предстои. Приклещва в здрава …

Ах, този трепет! Read More »

декември

Довиждане, декември!

Довиждане, декември! Довиждане на теб, последния! На теб, лудия, емоционалния, съзерцаващ, разсъждаващ и малко объркан. Благодаря ти за тези 31 дни, в които се гмурнах за щастие. Минаха така бързо, задъхано, разпръснато из въздуха като ненавалял сняг. Благодаря ти за светлината. За слънцето. И не само. За радостта. За началото. За сплетените пръсти на хората. За …

Довиждане, декември! Read More »

По билото на живота

Алармата иззвъня рано. Уличните лампи все още се оглеждаха в мокрите черни ивици асфалт – там, където снегът беше успял да се разтопи. Разливаха оранжево-червената си осанка по последните следи на зимната нощ. София скоро щеше да се събуди. Преди мартенското утро да се слее със столичната реалност обаче, тя вече трябваше да е в …

По билото на живота Read More »

Коледа по всяко време

Разконспирирах Дядо Коледа доста рано. Сравнително ясно си спомням как с внучката на съседката от първия етаж, две невръстни госпожици на не повече от 5 години, си разказвахме за посещението на Дядо Коледа в детската градина – как под червената мантия имал дънки и колко изкуствена е брадата му. Така някак си осъзнах защо този …

Коледа по всяко време Read More »

есен гора

Будността минава през гората

По виртуалните стени още се окачват снимки на маскирани човеци, пергаменти, запалени свещи, дебели книги с кожени подвържии и пера с мастилници. Обичам световете между двете корици на книгите. Весели са (когато нарочно не са ужасяващо страшни) и оживелите герои от страници и сценарни сюжети. Мисля си обаче за будността. За будността от един по-разлличен …

Будността минава през гората Read More »