Днес пак мирише на озон. Чета в сумрака на май. Сгряваща книжка. Издателството е емблематичното за някогашните десетилетия – „Отечество“. Осмислям съществуването на купичка ягоди и си мечтая да можех да съм ги набрала от нашата градина. Е, стотиците километри лишават стомахчетата от собственоръчно събрани червени десертчета. Ама някак си пак е хубаво. Съботно. Следобедно. И …
Идеята на времето пренес ти в вечността… Мойсее, говори! Из „Микеланджело“, Пенчо Славейков Пловдив винаги е очарователен. През пролетта обаче, когато слънцето закачливо кокетничи с Града на тепетата, Пловдив е още по-обаятелен. И въпреки че дори само заради една разходка по Главната си струва да се събудиш в пет, за да хванеш автобуса …
Почти година мина от заснемането на тези кадри. Но за мен те все още са емоция. Свидетели на сбъдната мечта на две момичета, които създадоха тази мечта във втори курс. И я сбъднаха… няколко години по-късно. Но все пак – Италия, крем кафе, малки улички, пица с картофи, която поръчахме поради загуба в превода, но …
Пролет. Дъжд. Чай с жасмин. Обичам лежерството на съботните следобеди. Тези дни, в които е достатъчно топло, за да прекарваш часове наред на терасата с поглед, вперен в новопоявилите се изпълнени с ентусиазъм за бъдеще листенца на липите и гласове на любими хора в слушалката. Втората чаша топъл жасминов чай е преполовена и плисва пролетен …
Пред прозореца ми се ражда живот. Ставам свидетел на животворенето на тази липа. Заживях в прозореца зад клоните й през лятото. Знойна жега и яркозелени листа. Изпратих окапващите кехлибарчета през есента. И ги събирах, опадали по терасата. След това гледах клоните ту черни и самотни, ту покрити от снежен воал. А сега…сега се ражда живот. …
Естествено като диханието. Тайнство. Влагане на семето в земята. Разравяш почвата, изкопаваш малко легълце за семенцето, поливаш със слънчева вода – да не измръзне семето. И го завиваш с пръст. Покриваш го, заравяйки длани в земята. Усещаш я – топла и влажна под пръстите ти. Жива. Като че ли всеки момент ще затупти като човешко …
Той е очарователен. Духът му е млад, но стилът му личи отдалеч. Винаги успява да ме развълнува, да ме изненада, да ме вдъхнови. А дамата на сърцето му…е изящна. Грациозна. Елегантно и някак си невероятно естествено вплита тялото си в него. Ах, каква двойка са! Голяма любов! Ама не ревнувам. Всеки си има своята любов. …
Тичането е метафора на живота. Влагаш енергия, за да изминеш разстояние. Преодоляваш себе си, за да продължиш, след като вече си имал лудостта да се впуснеш в бягането. Потиш се и си уморен, но не се отказваш. Продължаваш, защото имаш цел. С всеки изминат километър знаеш как да дишаш по-добре, как да движиш оптимално тялото …
