Септември окъпа лятното кино, изстуди лимонадата с цвят на слънце, даде ни по една чаша горещ шоколад да стискаме в длани и ни остави да си гледаме филма. Там, в центъра, под пръските му.
Замириса на мокро, на студ, на търсене на уют.
Свещите по масите бореха с пламъчета капките.
Ние, дошли на лятно кино, изведнъж осъзнахме, че е есен.
Новопристигнала. Щумяща изпод гумите на мокрия асфалт. Есен, която набира сила и която ще раздава топлина само, когато е в настроение.
Крача вече към блока, а плочките по тротоара плъзгат студените си дъждовни езици чак до прасците ми.
Ето толкова бързо един сезон преминава в друг. Просто „щрак“ и смяна на дубъла.
Също толкова бързо, колкото горещият шоколад заменя лимонадата в поръчката ни.
Септември сменя кадрите.
Заемете местата си и изключете телефоните. Филмът започва. В началните надписи пише: „Есен„.
Анета Стефанова